Отначало те почти не повярваха на очите си, така незабележимо бавно небето отново стана синьо. Рурк огледа наоколо си. Но да! Дърветата изведнъж бяха станали по-редки, каналът се разшири, зелената кал около корпуса не беше така лепкава… Пред носа плисна дори вълна! След това на дъното проблесна нещо белезникаво — пясъчен бряг! Успяха! От радост Рурк за малко не пропусна да заобиколи този пясък. Под кила нещо застърга, той грабна веслото, леко сътресение, боже мой, бяха избегнали и последната опасност. Бяха свободни! Водата под тях, небето над тях всичко отново блестеше и грееше в ярките цветове на Карибите. Рурк поддържаше курса, докато блатото остана далеч назад, като кално петно зад хоризонта.
Бе време да обърне курса малко по на изток, за да премине южно — и на достатъчно голямо разстояние — от веригата острови. След това трябваше да се насочи към североизток, като след един-два дни трябваше да видят пред себе си Лос Камелос.
Гетлие дойде на кърмата и за първи път от цяла вечност лицата на всички се отпуснаха в широка усмивка.
— Дали няма да можете да вдигнете и голямото платно? — попита Рурк. — Така ще се движим по-бързо, а с нашия малък екипаж няма да можем да опънем повече платна.
Гетлие обеща да направи каквото е по силите му и не след дълго тримата с Шана и Дора вече усърдно въртяха макарата. Със скърцане огромното платно на главната мачта бавно запълзя нагоре. Това беше всичко. Не можеше да става и дума някой да се катери по такелажа, за да отвори малките ветрила. Така че Рурк остави Гетлие да завърже руля на избрания курс. Най-после можеше да си позволи малко да подремне. Но веднага отхвърли мисълта да легне в капитанската каюта — не беше сигурен дали след това ще може да се изправи отново на крака. Шана и Дора потърсиха завивки, за да му постелят на палубата, където можеше да се опре с гръб на релинга.
Малкият екипаж се щураше тревожно около своя капитан. Рурк поиска бутилка ром, изля го обилно върху ранения си крак, а останалото изпи на един дъх, докато гърлото му се подпали, а от очите му потекоха сълзи. Бе обяснил на Гетлие курса, бе му посочил пътя по картата, инструктирал го бе какво да прави, като пристигнат на острова на Трейхърн, какво да каже. В момента не можеше да направи нищо повече за хората, които съдбата бе поверила в неговите ръце. Слънцето бе ниско на хоризонта, след час щеше да се стъмни. Беше крайно време да действа, ако искаше да спаси крака си.
Натика парче от ризата в устата си и го захапа здраво, хвана се с две ръце за щангите на релинга зад гърба си и кимна на Гетлие.
Дребното човече хвана леко с ръка острата треска, но само от докосването на Рурк се стори, че някой завъртя в месата му хиляди остри ками. Но ромът в кръвта му започваше да действа.
— Сега! — извика Гетлие и дръпна с всички сили. Рурк само чу писъка на Шана. След това в главата му избухна ярка бяла светлина. Когато светлината угасна, около него настъпи милостив мрак.
Струваше му се, че е минало малко време, когато отново дойде в съзнание. Червените и златистите цветове по небето бяха угаснали; слънцето все още беше ниско, но сега стоеше право срещу него. Почувства някаква топлина до дясната си ръка. Рурк обърна глава. Шана лежеше плътно притисната към него, под обща покривка, хвърлена върху тях. Тя още спеше, дъхът й пробягваше нежно по кожата му. Той я прегърна, като внимаваше да не я събуди. Тя простена в съня си и се притисна още по-близо до него.
Рурк плъзна поглед по стройните мачти на своя кораб, над тях сияеше небето.
— Вече е утрин! — изпъшка той.
Потърси да пипне крака си. Раната бе превързана със солидна превръзка. Той раздвижи пръстите, след това и стъпалото. Опита се отново да размърда целия крак. Само от раната идваше тъпа болка.
Шана се раздвижи в прегръдката му. Нежно, като дихание, той целуна устните й, духна в косата й, за да поеме свежия сладък аромат. Ръката й се плъзна под ризата му, погали гърдите му, главата й се настани удобно на рамото му. Очите, преливащи от топла нежност, потърсиха неговия поглед.
— Когато сте така до мене, не бих желал нищо друго, освен да остана завинаги тук — прошепна той в ухото й.