И пак я целуна — цял един безкраен блажен миг устата му пиеше сладостта на устните й, ръката му се плъзна под моряшката й риза, за да се наслади на нежната закръгленост на гръдта й. Шана обви с ръка широкото му рамо и притегли завивката над главите им, за да не позволи на нежелани свидетели да видят милувките, които искаше да му дари. Бузите й пламнаха от желание, тя цялата порозовя, когато палецът му разбуди желанието в пъпките на гърдите й.
— Ами кракът ви? — прошепна тя. — Как е?
Рурк хвърли поглед към предната част на кораба, където Гетлие бе направил постеля за себе си и Дора. Те току-що се бяха събудили и го поздравиха.
— Ако нямахме гости на борда!… — засмя се Рурк влюбено. — Щях да държа много да ви накарам сама да изпробвате как се чувствам.
В смеха на Шана имаше предизвикателство, тя се гушна по-плътно в него.
— Няма ли да благоволите да поразгледате долните помещения на този кораб? — промърмори тя в ухото му. — Зная едно уединено местенце в капитанската каюта.
— Долните помещения страшно ме примамват — простена той. Ръката му бръкна дълбоко в моряшките й панталони и намери женствената й мекота, разцъфтяла като розова пъпка в зори, Шана притвори очи, от устните й се изтръгна въздишка.
Стъпките на Гетлие се приближиха. Смутена, Шана се претърколи настрани и приклекна на петите си, стегна колана си. Тя хвърли намръщен поглед през рамо, за да провери какво ли е могъл да види Гетлие. Ала дребният човек вече си отиваше; Дора го беше извикала.
Шана положи ръка върху ръката на Рурк и се засмя заговорнически. Наведе се над него, подпря лакът върху завивките, без да я е грижа, че широката й риза се бе разтворила и разкриваше пред огледа на Рурк нейната зряла, съблазнителна гръд.
— Вие сте изпечена изкусителка, Шана Бошан! — засмя се широко той.
Пръстите й завиваха на къдрици кичурите на косата му.
— Зная. Но само за вас, пиратски капитане!
— Чудесно, прелюбима моя! — Той се надигна с нежелание, гласът му стана сериозен и решителен. — Сега за съжаление ще трябва да се погрижа за кораба, не можем да го оставим да ни отнесе някъде по далечните брегове на Африка!
— О, Рурк не ставайте още! — възпротиви се тя. — Аз ще направя всичко, което трябва.
— Невъзможно, Шана. Сам трябва да проверя. А и за крака ми ще е сигурно по-добре, ако го понатоваря.
Решителността му накара Шана да поклати глава. Докато ставаше, целият се сви от болка, но не й позволи да му помогне. Кракът му бе изтръпнал и гореше, но той успя с мъка да стигне до руля. Но Шана не искаше да го остави и застана до него.
Един само поглед към такелажа показа на Рурк че вятърът се е обърнал и курсът трябва да се коригира. Но не можеше да прецени колко път са изминали. Ако през нощта вятърът се е усилил, би трябвало отдавна да са минали край островите. При сегашния бриз обаче — и при този неопитен екипаж — да се връщат обратно бе… — е, разбира се, Рурк не беше човекът, който би казал „невъзможно“. Във всички случаи щеше да бъде трудно. Очите му претърсваха хоризонта, неволно той се повдигна на пръстите на здравия крак.
— Там… облаците наистина бяха ниско, но каква беше тази тъмна сянка под тях? Можеше да е някой остров. Но кой?
Той почувства ръката на Шана на кръста си. На лицето й бе изписан тревожен въпрос.
— Не се бойте — каза той и се направи, че не видя немия й въпрос. — Почти сме стигнали.
Шана разтвори устни, да зададе отново въпроса, който той не бе разбрал. Но замълча. Та как би могла да облече в думи едно чувство, което сама не можеше да разгадае?
Тя се надигна на пръсти и целуна леко устните му.
— Сигурно сте гладен. Отивам да видя дали в каютата ще се намери нещо за ядене.
Той се загледа след нея, как слизаше по стълбата. Очите му се спряха с възхищение на бедрата й. Рурк се засмя. Бе цяло щастие, че докато бягаха през острова, не ги бе срещнал никой! Моряшкият костюм си беше добър, ала онова, което се движеше под него, не можеше в никакъв случай да бъде сбъркано с моряк…
Усмихвайки се развеселен сам на себе си, той освободи въжетата, които задържаха напречниците на руля, хвърли го върху колелото, достигащо до височината на гърдите му, завъртя го и насочи шхуната срещу вятъра. Тъкмо връзваше отново въжетата, за да се задържи корабът на новия курс, когато пристигна Гетлие.
— Един въпрос, капитане! — Лицето на Гетлие изразяваше загриженост. — Наистина ли Трейхърн е толкова страшен, колкото разправяше Майката. Да не поиска да ме направи свой роб? На кой господар ще трябва да служа, на него или на вас?
— Вече не трябва да служите на никого, мистър Гетлие — каза Рурк твърдо. Той не можеше да предскаже собствената си съдба, но щеше да направи всичко, за да помогне на този смел човек отново да възвърне човешкото си достойнство. — Може островът да ви хареса и да пожелаете да останете. В противен случай Трейхърн ще ви улесни — в това съм сигурен — да продължите пътуването си до мястото, където си изберете. Той ще ви благодари, че сте помогнали за освобождаването на дъщеря му, а положително ще поиска да плати и нещичко за това.