— А с вас какво ще стане, сър?
Рурк се направи, че е разбрал погрешно този въпрос, на който самият той не можеше да намери отговор.
— Пари не са ми нужни — каза той. — Но бих искал да ви помоля за една услуга.
Дребният човек кимна със сериозно изражение.
— Каквото пожелаете, сър. Всичко!
Рурк потърка с палец покаралата си брада.
— Трейхърн ме знае — поде той — само като свой роб. Ако мадам Бошан не предпочете сама да му каже истината, бих искал да ви помоля да не говорите за нашия брак. За хората в Лос Камелос моето име е Джон Рурк. А дамата е мадам Бошан, вдовица.
— Бъдете спокоен, сър. Дора и аз умеем да пазим мълчание. Давам ви думата си!
Четиримата си поделиха вкусния обед, насядали около постелята на Рурк. Шана усърдно се грижеше да му е удобно, подпря крака му с една възглавница, пълнеше чинията му, поемаше чашата от ръката му.
Подвила крака под себе си, тя седеше до него; ръката му собственически лежеше на бедрото й, докато Гетлие обясняваше как се управлява кораб. Това бе един чудесен час, спокоен и отморяващ. А когато всички утолиха глада и жаждата си, Рурк отново се изправи на крака и докуца до мястото си на руля. С обкованата в месинг далекогледна тръба пред едното око той оглеждаше далечния остров. Островът пред тях беше последният от веригата; на изток високи скали се спускаха стръмно към морето. Щом го отминеха, можеха да вземат курс към Лос Камелос.
Рурк се върна обратно и се опъна на импровизираното легло. Кракът го болеше, над коляното потрепваше някакъв мускул и изпращаше на вълни силна болка, която преминаваше по цялото му тяло. Той поразтърси крака си, за да разнесе пулсирането. Шана взе ръката му. Под нейните нежни грижи той задряма, присъниха му се розови меки устни, които се наведоха над него и докоснаха устата му.
Островът остана далеч зад тях на хоризонта, слънцето се бе вдигнало високо в небето над главите им. Сега вече Рурк завъртя руля, за да поемат курс направо към Лос Камелос. После пак се дотътри до леглото си. Гетлие му бе направил сенник и Шана споделяше хладното местенце заедно с него. Болките в крака бяха станали почти непоносими, всеки път ставането изискваше все по-големи усилия. Вече не помагаше и ромът. Той също изгаряше вътрешностите му и засилваше неговото неразположение.
Рурк положи глава на скута на Шана, хладната й ръка галеше челото и очите му, болките леко се уталожиха. Шана тананикаше няколко такта от една песничка, която се въртеше в ума й. Плътният баритон и на Рурк тихичко започна да реди думите заедно с нея. Шана млъкна, заслуша се. Изведнъж тя разпозна гласа, който бе доловила от долната палуба в една звездна нощ, когато пътуваше към къщи с „Маргарита“.
— Ах, Рурк — прошепна тя тихичко и целуна трескавото чело под дланта си.
Един вик разцепи тишината. Рурк се надигна, подкрепян от Шана, подпря се на релинга, за да се задържи. Гетлие дотича през палубата, като размахваше и двете си ръце. Дора бе плътно до него.
— Кораби! Кораби пред нас! — викаше дребният човек. — Два кораба! Огромни!
Гетлие не можеше да се успокои, подскачаше нагоре-надолу, жестикулирайки с ръце като луд. И Рурк се смееше като безумен, докато тръгна, олюлявайки се, към руля. Подпря далекогледа на един от напречниците на руля и го нагласи на фокус по ветрилата, които се белееха на слънцето и приближаха с всеки удар на сърцето му. Насочи тръбата към цветното петънце, което трептеше на върха на мачтата. Все още образът бе размазан, но най-после се проясни.
— Английски! — изкрещя той. — Английски флаг! Английски кораби!… Но там има… има още един флаг! — Той отново погледна през тръбата, обърна се и погледна усмихнат Шана. — Баща ви! Това са „Хамстед“ и „Мери Кристиан“.
Шана нададе радостни викове и Рурк едва се задържа на краката си, когато се хвърли на врата му. Той здраво я притисна към себе си. След това подаде команда на Гетлие:
— Свалете платната! Спуснете ги долу! Ще обърнем и ще ги изчакаме!
Гетлие нямаше нужда от подканване. Втурна се към релинга, напипа брадвата и с един-едничък удар преряза въжето на главното платно, което шумно затропа надолу и с едно последно издуване се простря на палубата. С още по-голямо усърдие Гетлие свали и останалия такелаж.