Рурк отвърза руля и рязко зави дясно на борд. Шхуната започна да пъшка и да пропуква и заби нос във вълните, докато изгуби скорост и се завъртя напряко на приближаващите кораби. „Хамстед“ цепеше напред, скоро можеха да се видят хора на борда. До сухата върлина в черно, която не можеше да е никой друг освен Ралстон, стоеше някаква бяла топка, явно самият Трейхърн. Викайки радостно, Шана изтича на главната палуба, до нея застанаха, отпред на релинга, Гетлие и Дора. Рурк би отишъл охотно при тях, но кракът му вече не държеше. Когато огромното туловище на „Хамстед“ наближи, Рурк хвана здраво руля. Онези отвориха люковете и изкараха оръдията за стрелба. Зад зейналите дула Рурк вече виждаше бледите решителни лица на топчиите, които само чакаха да забележат някакъв знак за враждебност.
Двата кораба се приближиха един до друг, бяха хвърлени абордажни куки, които се забиха в дървото на „Гуд хаунд“. Един боцман крещеше команди. Абордажната група скочи на борда, пистолетите и сабите — готови за нападение, като че ли щеше да последва сеч. „Мери Кристиан“ бе застанала ляво на борд в очакване — четирите малки оръдия бяха изкарани, фитилите горяха.
Тъй като никой не оказа съпротива, Ралстон предпазливо последва своите бойци, даде няколко ненужни команди и се отправи със своята горда походка — същински щъркел — към кърмата.
Един от матросите, като видя малобройния екипаж, прибра сабята си и подаде ръка на Шана, за да се прекачи на „Хамстед“.
Едва стъпила на палубата, тя се затича, изкачи се бързо нагоре към високата палуба на кърмата и обви ръце около врата на баща си, хълцаща от радост и облекчение! Той трябваше да положи усилия, за да запази равновесие. След това я потупа по раменете, като я отдалечи на една ръка разстояние от себе си.
— Ето, че дъщеря ми — засмя се той, — а не някакъв мошеник иска да ме изкара глупак заради моята доверчивост!
Шана се засмя от все сърце и отвори уста, да отговори, но погледът й се отклони, тя се изтръгна от него и думите на устните й се превърнаха в писък. Онова, което видя пред себе си, на палубата на шхуната, накара радостно тупкащото й сърце да спре.
Рурк бе проявил готовност да поздрави като освободител дори един Ралстон. Бе протегнал ръка на този дългуч. Ала той дори не я забеляза, вместо това удари Рурк през лицето с камшика си за езда, и то с такава сила, че Рурк изпусна руля, на който се държеше, олюля се от мостика и се строполи надолу върху палубата. Той с мъка се опитваше да се изправи, но Ралстон бе вече над него и с все сила го ритна в гърба. Високият мъж извика двама яки моряци, които повлякоха безцеремонно Рурк за краката, вързаха ръцете му на гърба и натикаха в устата му кърпа, за да затъкнат проклятията му. След това забутаха Рурк пред себе си. Раненият му крак отказа, Рурк рухна на грубите дъски. Изправиха го отново, на челото му се виждаше синя подутина, кръв се стичаше по лицето му. Но двамата грубияни го повлякоха, докато Ралстон предвождаше ужасната процесия със сияеща усмивка на победител. Ужасена, Шана се нахвърли върху баща си, но той не пожела да я слуша.
— Джон Рурк трябва да увисне на мачтата като пират! — обяви Орлан Трейхърн решително. — Зная всичко за този негодник! Тримата роби, които пиратите освободиха, ми отвориха очите за този мистър Рурк!
С тези думи Орлан Трейхърн се отправи най-спокойно надолу по стълбата, за да поздрави абордажната група, която се връщаше от „Гуд хаунд“.
— Не! — изкрещя Шана. Тя си проправи път край капитана и рулевия и се впусна след баща си. На главната палуба срещна Питни. Бе се облегнал с преплетени ръце на релинга, пъхнал два кавалерийски пистолета в пояса си. Изражението му бе кисело. В продължение на няколко мига той се взря в нея, след това цъкна с език и й обърна гръб. Слугите на Ралстон тъкмо довлякоха пленения. С потиснато стенание Рурк се строполи на палубата. Ралстон дереше глас, опиянен от силата си.
— Този роб — грачеше той — е виновен за дузина злодейства! Нека да увисне на рея!
Той даде с ръка знак на моряците, които се струпаха около него. Двамата му слуги прехвърлиха едно въже през напречната греда, вдигнаха ръцете на Рурк и ги вързаха над главата му. След това го изтеглиха, както им бе наредено, нагоре — пръстите му едва докосваха палубата.
Шана още веднъж се хвърли към баща си със сърцераздирателни молби, отново Трейхърн не удостои и с поглед дъщеря си. Винаги сивото лице на Ралстон сега бе почервеняло от възбуда. Той застана пред Трейхърн, окашля се в ръкавицата си и най-безсрамно изложи своето обвинение.
— Щом дори и най-малкото неподчинение, което английски матрос прояви спрямо офицер, се наказва с камшик, то този човек заслужава повече от хиляда камшика! Разрешете да имаме грижата да си получи заслуженото поне за част от прегрешенията си — а не най-малкото от злодействата му е отвличането на дъщеря ви, сър! И за да има възмездието смисъл, то трябва да бъде въздадено колкото е възможно по-бързо. Боцмане! — извика той, за да покаже ясно, че милост няма да има. — Донеси тука твоя деветорен бич! Нека да чуем как може да пищи тоя просяк!