Трейхърн не проговори. Според него човекът, на който бе вярвал някога така сляпо, напълно заслужаваше онова, което щеше да последва.
Триумфиращ, Ралстон отиде до висящия Рурк и повдигна с облечената си в ръкавица ръка главата му от гърдите.
— Сега ще видиш, добри ми човече — заговори той саркастично, — как се наказва глупашката смелост да бягаш! Сега ще ви напишат справедливостта върху гърба, та всички останали роби да вземат вашия пример присърце!
Ралстон дръпна ръката си, главата на Рурк отново клюмна на гърдите. Извадиха кърпата от устата му.
— Нищо ли нямате да кажете? — присмя се Ралстон. — Нищо в своя защита, милорд? Няма ли да молите за милост?
Езикът на Рурк бе надебелял, разкъсващата болка в бедрото му отиваше все по-нагоре, цялото му тяло изгаряше от нея. Крачолът на панталона му все повече почервеняваше. Усилията през последните дни бяха изцедили силите му, не бе останала нито капчица, за да сложи край на отвратителната игра.
Погледът на Шана блуждаеше в безумно отчаяние. Нямаше ли кой да помогне?!
Боцманът се изкачи на палубата, бе взел отдолу ужасния бич. Като вървеше, той размахваше дръжката и оловните топчета, които бяха вплетени в деветте жили на камшика, потракваха по дъските. Ралстон се отдръпна от Рурк, погледна доволно към боцмана, но съзря Шана. На лицето й бяха изписани толкова възмущение и омраза, колкото не бе срещал у никоя жена досега. Без да се трогне, той отиде към Рурк, застана разкрачен пред него и протегна ръка да му подадат камшика.
— Наказанието ще наложа аз — изблея той. — Та да не се прокрадне лъжливо състрадание в ударите и да попречи на справедливостта да възтържествува. Дайте камшика!
Но в следващия миг Ралстон ужасен изпищя от болка, на рамото му дрехата зейна разцепена, жилите и оловото на камшика разкъсаха кожата му. Слисан, той се извърна — посрещна го изкривеното от ярост лице на Шана. Като някакво диво, смъртно ранено животно тя се готвеше да скочи срещу Ралстон, косата й наистина приличаше на лъвска грива.
— Вие сам ще опитате вкуса на този камшик, копеле, само ако докоснете още веднъж този човек!…
Боцманът се втурна, препъвайки се, за да измъкне от ръката й камшика. Ала застана като вкопан, ококорил очи и зяпнал широко с уста. Питни бе извадил пистолета си — боцманът се взря в дулото само на няколко сантиметра от носа му. Ралстон също не смееше да мръдне; разбираше, че точно сега би било най-умно да обуздае геройството си, защото второто дуло от пояса на Питни бе вече насочено към неговите гърди.
— Свалете човека от мачтата! — Острият вик на Шана проряза мълчанието. Ръката й, която още стискаше камшика, се вдигна към двамината, които бяха вързали Рурк.
Слугите на Ралстон побързаха да отрежат въжето. Рурк се смъкна на пода. Шана овладя желанието си да се хвърли към любимото измъчено и изранено тяло. Тя гордо посрещаше погледите на баща си, докато Питни държеше в шах всеки, който даваше вид, че иска да се намеси.
— Вие сте жертва на ужасна заблуда, скъпи татко! — заговори Шана спокойно. — Защото именно мистър Рурк освободи нас всички от пиратите. Тези двама честни люде — и Шана посочи към Гетлие и Дора, които гледаха с разширени от ужас очи, че и тях може да последва за награда същата участ — могат да бъдат свидетели! Всъщност мистър Рурк рискува живота си, за да ме спаси, когато искаха да ме убият. На него трябва да благодарим, че аз днес… — Никой не долови колебанието в гласа на Шана, когато тя предпазливо избегна частица от истината — …че аз днес съм неопетнена и недокосната от чужди ръце, каквато бях и преди!
Ралстон издаде някакъв презрителен звук — студените морскозелени очи го стрелнаха моментално. Но Шана избягваше да срещне погледа на баща си, не поглеждаше и към Питни, когато поде отново защитната си реч:
— Мистър Рурк е бил отвлечен против волята си от Лос Камелос в Марсхелд и само благодарение на една хитрост успя да избяга от пиратите заедно с нас. Ако някой се опита да го докосне, ще мине през трупа ми, кълна се в думите си, както стоя тук пред вас!
Рурк, който лежеше в безсъзнание на земята, простена сърцераздирателно. Шана изпусна камшика и се хвърли към него.