— Повикайте доктора! — заповяда Трейхърн. — И вдигайте платната! Курс към Марсхелд.
Шана постави главата на Рурк на скута си, отметна разбърканите коси от челото му. Сега се притече и Питни, който се опита да помогне на ранения да легне по-удобно на дъските на палубата. Питни долови трескавия шепот на Шана:
— Сега вече всичко е наред, любими мой, всичко е добре…
Рурк погледна, затвори очи и потъна в милосърдна забрава.
На следващата сутрин Рурк се бе съвзел вече дотолкова, че можеше да стои с Орлан Трейхърн на задната палуба на „Хамстед“, подпрян на възлестия бастун на господаря на острова, който той му бе дал — не съвсем охотно — да му служи като патерица. Шана се бе настанила между двамата мъже, държеше ръката, на баща си и не откъсваше поглед от Рурк.
Докторът бе извадил множество дребни тресчици и конци плат от раната, бе я наложил с мехлеми и лапи, главата му беше странно олекнала, но не искаше да лежи. Наслаждаваше се на свежия бриз, който повяваше на задната палуба, и очакваше с напрежение отново да зърне острова на пиратите. На главната палуба екипажът вече се суетеше около оръдията. Когато „Хамстед“ пусна котва до самия риф, ограждащ острова, дългите сребристосиви дула бяха вече заредени и готови за стрелба. Всички хора стояха на палубата, бавно и застрашително фрегатата навлезе в залива.
Пред очите им се разкри истински хаос. Лодки гребяха от брега към пиратските кораби. Мулатът явно бе успял да измъкне шалупата от капана на блатната джунгла — сега корабът бе до кея. На шхуната както и около бараката с топовете кипеше трескава дейност.
Преди още „Хамстед“ да се приближи, от шалупата блъвна огън и малко след това на около двеста-триста метра от носа на „Хамстед“ се вдигна висок фонтан. Ако този изстрел трябваше да предупреди, то предупреждението бе твърде малко. Все пак то ясно показа докъде достига далекобойността на старите пушки на пиратите.
Топовният гърмеж от кея заглуши двукратното остро излайване на бордовите оръдия на „Хамстед“. Така че без всякакво предупреждение пред шалупата на мулата изведнъж се вдигна висок воден стълб, а на хълма над селото избухна истинска лавина от прах.
Цялото село замря под топовните гърмежи. Изведнъж жителите бяха разбрали, че островът им съвсем не е толкова непристъпен, колкото си мислеха. Изтръпнали от смъртен страх, хората се щураха из бедните къщурки, като се опитваха да спасят мило и драго.
Двете бордови оръдия пропяха отново стакатото на своя смъртоносен дует. Този път някъде в средата на селото се разлетяха високо във въздуха камъни и греди. Рурк наблюдаваше с тягостно чувство как клетите хорица тичаха приведени под свистящите гюлета, които без милост се сипеха над виновни и невинни. Без да обръща внимание на болките в крака си, Рурк закуца към оръдията, които продължаваха да мятат към селото своя убийствен товар, сеещ унищожение и разруха. Облакът от дим и прах над селото ставаше все по-голям, докато шалупата на мулата необезпокоявана вече вдигаше ветрила.
С бастуна на Трейхърн Рурк бутна настрани офицера от бордовата артилерия, взе от друг един ръчен лост и сам пренасочи оръдията. Двама топчии държаха готови фитилите. Рурк отстъпи една крачка и подаде команда с ръка. Топчиите допряха фитила, двете оръдия бликнаха огън едновременно, талпите под краката на Рурк потрепераха. Само секунди по-късно палубата на шалупата се превърна в купчина развалини, предната мачта се пречупи, целият такелаж се стовари с трясък и бавно потъна на дъното. Рурк накара моряците бързо да заредят отново и даде команда с ръка. Този път рухна с трясък главната мачта, в туловището на кораба, до самата ватерлиния се отвори широка цепнатина. Кърмата се блъсна в кея, хората започнаха да скачат пред борда, корабът бавно легна на дъното в бистрите води на пристанището.
Рурк пак завъртя оръдията. Двата по-малки кораба направо се преобърнаха от прякото попадение на гюлетата. От единия кораб започна да се издига пушек, другият заора в пясъка и екипажът му побягна към блатата. Рурк изстрелваше изстрел след изстрел, докато накрая от пиратската флота останаха само димящи купчини отломъци.
С истинско задоволство Рурк взе на мерник следващата си цел. Оръдията дадоха по три изстрела — с гръм и трясък хвръкна във въздуха барутният склад на корсарите, островът се разтърси като от земетресение. Но странноприемницата на Майката се оказа корав залък. Бяха необходими двайсетина гюлета, докато фасадата започна да се руши по малко, а най-после се срути и зейна цялата й вътрешност.
Рурк накара хората да заредят още веднъж и се прицели особено внимателно. Ръката му за последен път подаде команда „Огън“, а Шана с невъзмутимо лице гледаше как фасадата на бялата къща, която бе за тях и дом, и любовно гнезденце, изчезна в облак кафеникав прах.