Сега Рурк се провикна нагоре към Трейхърн:
— Ако не искате да избиете още цял куп невинни хора, мисля, че сторихме достатъчно! Не виждам скоро някой пират да тръгне оттук да плячкосва. Онези, които бяха виновни за отвличането на дъщеря ви, според мен са или мъртви, или бягат да се спасяват. Вие решавате, сър!
Трейхърн махна с ръка и се обърна към Дъндас:
— Приберете оръдията обратно! Вдигнете платната! Курс към Лос Камелос. Онова, което видях тука, ни стига! Дано да даде господ и да не чувам повече за всичко това!
Огромното усилие бе изтощило силите на Рурк. Сега, когато напрежението спадна, той почувства страхотна слабост. Главата му клюмна напред, той отпусна цялата си тежест на ръчния лост, който държеше. Един от офицерите побърза да побутне към него бастуна на Трейхърн, Рурк успя да го хване и дори направи няколко крачки към задната палуба, към Шана. Устата му бе суха като пергамент, лицето и цялото му тяло изгаряха в огън, слънцето се завъртя лудо в мачтите. Той видя Шана как тича към него. Изведнъж усети, че лежи, опрял лице до грапавите дъски, ноздрите му се изпълниха с мирис на барут. Небето посивя, около него денят угасна. Прохладни ръце обвиха врата му, нещо мокро капна на лицето му. Някъде от много далече един глас викаше името му, но той бе уморен, безкрайно уморен… Около него се спусна най-черната от всички нощи в живота му.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Германският доктор ръмжеше и ругаеше, защото не успяваше да държи неподвижно ранения крак на Рурк в люлеещата се и подскачаща карета.
Гласът на Шана обаче бе нежен и твърд:
— Само спокойствие, г-н Шауман! След малко стигаме!
Шана държеше главата на Рурк на скута си, като притискаше студена мокра кърпа върху челото на любимия си. Трейхърн наблюдаваше дъщеря си изумен. От нея лъхаше някаква нова самоувереност и овладяна сдържаност, каквито досега не бе забелязал у нея. Тя упорито бе отказала да се раздели с някакъв малък сребърен кинжал. Сега този кинжал заедно с един пистолет — толкова малък, че надали би могъл да бъде някому от полза — лежаха завити в кожен елек в краката на Шана. С всеотдайност и нежно усърдие Шана се бе заела с грижите за този роб, към когото по-рано бе проявявала само омраза и отвращение. Странно, наистина.
— Кракът започва да отича… — Гласът на доктора прекъсна мислите на Трейхърн.
Сега той се вслуша вече в онова, което докторът говореше.
— Кракът ще трябва да се отреже. И то веднага! Колкото повече чакаме, толкова по-тежко ще е след това.
Шана безмълвно погледна лекаря. В главата й изплува ужасна картина: Рурк се опитва да възседне един жребец само с един крак…
— Ще го спаси ли това? — попита тихо тя.
— Само времето ще покаже — отвърна доктор Шауман без капчица утеха в гласа. — Засега има само изгледи да оживее.
Шана дълго се вглежда в лицето на Рурк, по което пълзеше вече смъртна бледност. Обезсърчението се опита да я сломи, но гласът й остана тих и решителен:
— Не! — каза тя. — Вярвам, че нашият мистър Рурк сам ще се пребори за крака си. Може би двамата, той и аз, ще успеем да го запазим.
Докторът и господарят на острова почувстваха в думите на Шана окончателно решение и не проговориха повече.
Каретата спря пред господарската къща. Питни, който бе яздил пред тях, се наведе и вдигна Рурк с исполинските си ръце. Шана вървеше плътно до него.
— В стаята до моята, Питни, ако обичате!
Трейхърн вдигна рязко вежди. Не бе ли направила именно Шана всичко, за да настани английския благородник сър Гейлърд колкото е възможно по-далече, чак в противоположното крило на къщата? А сега искаше да държи този роб непосредствено до себе си! Изключително странно, наистина!
Сър Гейлърд със страдалческо изражение задържа вратата отворена пред новодошлите. Трейхърн прекрачи прага последен и поспря, за да погледне превързания крак на благородника.
— Е, сър Гейлърд — процеди господарят на острова, — както виждам, глезенът се поправя?
— Искам да вярвам, че е така — отвърна аристократът. — Извънредно съжалявам, че не участвах във вашия излет. Трябваше ли това тъпо животно да ме настъпи точно когато се отправяхте в морето!
— Участта на смелите, бих казал! — засмя се Трейхърн и се отдалечи.
— Точно така, наистина! — закуцука сър Гейлърд да догони своя домакин. — Може би трябваше да се реша и да дойда с вас. Но не можех да зная дали няма да се влоши и дали ще бъда в състояние да се сражавам достойно. А сражение е имало, както виждам… — Гейлърд кимна към ранения, когото точно качваха нагоре по стълбите. — А виждам, че сте хванали и онзи негодник Рурк. Отвратителна история! Да избяга и да отвлече дъщеричката ви! Долен тип, така мисля аз. Искам да се надявам, че ще го закърпят достатъчно, за да може да измине пътя до бесилката!…