Макар и в безсъзнание, Рурк стенеше и се мяташе от болка. Сърцето на Шана бе свито, струваше й се, че усеща в собственото си тяло болките, които му причиняват. И докато помагаше да спрат бликналата тъмночервена кръв, Шана непрекъснато усещаше върху себе си погледите на баща си, за когото тази внезапна загриженост на дъщеря му си оставаше загадка. Шана не се и опитваше да скрива страха си за Рурк. Даже баща й да предполагаше, че тук има нещо повече, отколкото е редно, тя щеше да намери по-късно верния отговор. В този момент за нея имаше значение само едно: да помогне на Рурк да оздравее колкото е възможно по-бързо.
Изтеклата кръв отнесе със себе си част от отровите, насъбрали се в раната. Доктор Шауман почисти разкъсаната плът, обилно намаза раната със своите мехлеми и масла, после превърза стегнато крака, докато го обездвижи.
— Повече не мога да направя — изпъшка той. — Ако започне гангрена, ще трябва да отрежем крака, няма да слушам никакви възражения. Раната и без това е достатъчно замърсена. Личи и по самия цвят, и по зачервяването, което се разраства все повече. А ще трябва, разбира се, и да му пусна кръв…
Той нагласи ръката на Рурк и започна да приготовлява своите ножове и панички.
— И дума да не става! — намеси се Питни. — Човекът е изгубил и без това доста кръв. Видял съм вече толкова хора как заедно с кръвта им източват и живота!
Докторът настръхна от справедлив гняв, но не даде воля на езика си, тъй като и Трейхърн бе на същото мнение.
— В тази къща кръв няма да се пуска — каза тежко той. — Аз също някога трябваше да гледам как едно скъпо за мене същество остана без кръв под ножа на хирурга. Мисля, че не е много умно да изтощаваме едно болно тяло още повече.
Докторът стисна бледите си устни, нахвърля скалпелите в чантата си и я щракна силно.
— В такъв случай няма какво повече да правя — заключи той остро. — Ще бъда в селото, ако все пак ви потрябвам…
Шана метна върху Рурк един прохладен чаршаф и сложи ръка на трескавото му чело. Устните му помръдваха, той мъчително въртеше глава ту на едната, ту на другата страна. Изведнъж в Шана се надигна като вълна нов страх: какво ще стане, ако в бълнуването си той спомене името й или каже неща, за които би трябвало да се мълчи?… Тя бързо скочи и избута всички навън.
— Сега вървете! — викаше тя. — Оставете го да поспи! Сега му е нужна всяка капчица сила. Аз ще остана още малко при него.
Питни и Трейхърн излязоха на корида, само Гейлърд остана на прага, макар че Шана бързаше да затвори вратата. Гейлърд извади носна кърпа, постави с елегантен жест по една щипка енфие във всяка ноздра и… се върна обратно в стаята.
— Дяволски благоприлично от ваша страна, мадам, няма що! След всичко онова, което този човек ви е причинил!…
Шана сви гневно рамене и отново посочи към вратата.
— Започвам да мисля, че в плен на пиратите ви се е наложило да изтърпите най-ужасяващи неща! — Пак щипка енфие, смръкване, отново престорено потупване на ноздрите с кърпичката. — Но въпреки и всячески, мадам, се чувствам длъжен да ви уверя, че моето предложение за женитба остава в сила. Дори нещо повече: бих посъветвал да направим церемонията в най-скоро време, за да не даваме храна на приказките, които могат да възникнат във връзка с вашето отвличане и вашия позор!… Навярно знаете някоя жена тук на острова, която би могла да помогне в случай че носите в себе си доказателство за своето озлочестяване…
Шана бе толкова слисана, че в първия момент прие оскърблението безмълвно.
— От друга страна, аз не ще кажа нито дума на моето семейство за тази ваша, хм!… авантюра. И без това ще бъде достатъчно трудно да оправдая пред членовете на семейството си своя избор, като се имат предвид твърде съмнителните ви предци…
Шана настръхна и сякаш замръзна под вълната от възмущение.
— Вие сте всемилостив, сър! Ала при моята, хм!… авантюра може да съм поела нечие семе — усмивката й чак хрускаше от захарност — и мисля да си го износя!
Сър Гейлърд изтупа някаква несъществуваща прашинка от маншета на жакета си и реши да даде още едно доказателство за своето великодушие — не се и съмняваше колко би се впечатлило от това едно буржоазно момиче.
— Въпреки и всячески, мила моя, ние ще направим сватбата, преди позорът да е проличал. Ако носите в тялото си благодат, ние ще посрещнем с открити чела всички приказки и аз ще обявя за баща лично моята персона…
Шана вдигна рязко ръка. Показалецът й трепереше, докато сочеше на благородния англичанин най-прекия път до вратата.