— Колко лошо, че вашият мистър Рурк не е кон! — каза Питни с благодушната си ирония, от която не можеше да се въздържи дори в трагични ситуации. Но като видя погледа на Шана, побърза да обясни: — Щяхме да можем да изпробваме на него някое от собствените му лекарства… Исках да кажа… че кобилата оздравя, не остана и белег дори…
Шана сбърчи нос, като си спомни за миризмата на онази отвратителна смес.
— Конски лек — каза презрително тя. — От такова лекарство целият му крак би окапал. Ром и билки. Милостиви боже!
И изведнъж млъкна. Един друг спомен се мярна в съзнанието й. Не беше ли брал веднъж той някакви билки край пътя и бе налагал срязаната й пета? Пареше ужасно, но болката скоро премина. „Изсмуква отровата“ — бе казал тогава той… Шана решително стисна устни.
— Намерете Елот, конярчето! — нареди тя. — Да донесе от листата, с които Рурк прави лекарството. Черен ром ще намерим вкъщи. — Питни хукна, но тя извика след него — А Хергъс да донесе чисти ленени кърпи и гореща вода!
Вратата се затвори. Шана се наведе над Рурк, внимателно разви превръзката от бедрото му. Спокойствието й твърдостта, с които почисти разкъсаната плът, изненадаха и нея самата. От благоприличие Шана метна една кърпа на слабините му — да не изпадне Хергъс отново в ужас, когато влезе.
Чакането й се стори безкрайно. Най-после Шана стри тревите в едно котле с вода, което скоро завря. Остра миризма изпълни стаята. Още веднъж Шана изми с горещи кърпи гнойната рана — Рурк се мяташе диво, болката го пронизваше, въпреки че съзнанието му бе замъглено. Питни хвана с огромните си лапи крака, за да не го движи. Шана отправи към небето безмълвна молитва, смеси тревите и рома и насипа топлата смес в раната и по целия крак. Още при първото допиране Рурк изкрещя и се замята като безумен. Лютите билки и топлият ром впиха зъби в разкъсаното месо. Но Шана продължаваше да действа. Питни държеше с железни ръце мятащия се Рурк, Хергъс сипваше в котлето нови билки. След всяка нова лапа, която слагаше, Шана отново почистваше раната — отдавна бе престанала да поглежда часовника и да брои часовете. Гърбът я болеше от навеждането, ръцете й се бяха зачервили от топлите лапи, но нищо не можеше да я накара да спре — може би това беше последното нещо, което по божия милост все още можеше да стори за Рурк. Нощта отдавна бе настъпила, когато й се видя най-после, че Рурк лежи вече много по-спокойно. Устните му не мърдаха така неестествено, вече не се въртеше, като че е на стол за мъчения. Пипна челото му: температурата бе спаднала.
— Дайте ми игла и здрав конец — кимна Шана към камериерката. — Да видим дали бродериите, дето съм ги учила, ще послужат поне веднъж за нещо истинско!
Хергъс не разбра нищо, поклати глава, но бързо донесе принадлежностите за бродиране. С уплашено лице и трепкащи клепачи Хергъс наблюдаваше откъм края на леглото как Шана започна да събира зейналата рана, като придърпваше след всеки бод натопения в ром конец. Най-после тя завърши произведението си и не без гордост каза:
— Няма да остане и белег дори, та да има с какво да се хвали!
— Като че ли белег на мъжки крак може да бъде привлекателен — подви устни Хергъс.
Шана сложи още една шепа от лекарството върху шева, направи превръзка с чиста ленена кърпа и натрупа около крака цяла планина от възглавници, за да бъде неподвижен.
— Ще остана още малко при него — каза тя и се отпусна изнурена на най-близкото кресло.
Хергъс поклати отрицателно глава.
— Не искате ли поне една хапка? Не искате ли най-после да се окъпете? И без това сте станали само кожа и кости от тоя глад, дето сте изкарали при пиратите. Погледнете се? Ако рече болният да се събуди, ще го изплашите до смърт!
Шана смутено прокара пръсти през сплъстените си коси. Вярно беше, че за последен път се бе преоблякла на „Хамстед“, оттогава нито се бе ресала, нито се бе поглеждала в огледалото. Имаше цяла вечност оттогава.
— А бедният ви татко долу, колко е разтревожен, колко се безпокои за вас! Разбира се, той нищо не казва, ама му личи! За този млад човек тука най-лошото вече мина. Погрижете се най-после за себе си, кажете една мила дума на татко си. Едва не умря, като му съобщиха, че пиратите са ви отвлекли…
— Струва ми се много по-вероятно за него да е изпаднал в ярост и да е вдигнал на крак целия остров — отвърна Шана закачливо.
Питни сбърчи челото си и тежко настави:
— И той се закле да обеси мистър Рурк, когато робите му разказаха ония истории.
— Как се е бил заради вас и искал да ви запази само за себе си — изтърси бързо Хергъс. — И как дори убил човек, за да ви притежава!