— Това ли е всичко?
Камериерката хвърли към Питни подозрителен поглед и отвърна колебливо:
— Не, имаше и още нещо…
Сега Питни се намеси:
— Ами ние всички бяхме там, когато робите разказваха, че ако някой ви е изнасилил, това е бил мистър Рурк.
Питни замълча, за да придаде по-голяма тежест на думите си, гледаше Шана, която се бе вцепенила в очакване. Но той само повдигна рамене и се запъти към вратата. Чак оттам вече добави:
— Робите казаха, че не се е знаело точно защо ви е повлякъл нагоре по стълбите. И все пак… — Питни поглади широката си брадичка и реши да рискува един изстрел — щом един мъж се бие за жена, значи я иска в леглото си.
— Мисля — започна Шана, усмивката й бе изпълнена с болка, — че ще е най-добре, ако обясня всичко на татко.
Тя отиде още веднъж да се увери, че Рурк спи дълбоко. След това се прибра в стаите си. Хергъс я посрещна сърдито, помогна й да влезе в чебъра, изтри й гърба, изми косата й, подсуши я и я разреса.
— Татко ви ще се качи веднага, така каза — обяви камериерката и й подаде нощницата и халата. — А аз ей сегичка ще донеса вечерята. Ако баща ви има да говори с вас, по-добре ще е да съберете сили.
Шана погледна камериерката полусъзаклятнически, полублагодарно, но Хергъс само сви рамене.
— Заслужавате си го! — изблея камериерката. — Да се унижите чак толкова? Да легнете с един роб! При всичките тия лордове, дето обикалят за ръката ви, при всичките тия пансиони, в които ви пращаха! Та какво можете да чакате от един такъв човек — само надут корем всяка година. Дори и името му никакво — да не знаеш как да повикаш децата си. Кой ли би се съгласил да се казва Рурк? — Хергъс сбърчи нос от възмущение. — „Рурк“ го докарва нещо на ирландско, но не означава нищо добро, само ядове и размирици! Те са такива: побойници и женкари. Ако си бяхте с ума, щяхте да си намерите един свестен шотландец, дето и името му име, такъв като покойния ви мъж!
Шана изпъшка, но се опита да каже нещо на този водопад от приказки:
— Не очаквам, че ще разберете как стоят нещата между мене и мистър Рурк, Хергъс. Трябва ли да умра от глад, докато ме наставлявате?
Камериерката хукна, без да продума повече. След малко на масичката бе поставен поднос с избрани лакомства. Шана още ядеше, когато Орлан Трейхърн почука на вратата.
Господарят на острова изглеждаше леко смутен. След един неумел поздрав той се заразхожда из стаята, скръстил ръце отзад под пешовете на жакета си. От време на време от гърдите му се изтръгваше дълбока въздишка; той ту се спираше пред някоя скъпа дреболия, донесена тук от далечни страни, ту отваряше някоя книга, да прочете няколко стиха. Най-после Трейхърн вдигна с единия си пръст изящно украсения капак на свирещия часовник — подарък от Рурк. Разгледа с възхищение непознатата вещ, заслушан в дрънкащите звуци. След това внимателно затвори капака, като че се боеше да не се повреди.
— Хм! — каза той. — Играчки!
Шана долавяше, че нещо го измъчва, и мълчеше. Тя продължи да яде, докато наблюдаваше разходката му из стаята, но не усещаше никакъв вкус въпреки чудесното приготовление на ястията.
— Виждам, че външно съвсем не ви личи какво сте преживели — установи най-после Трейхърн. — Дори напротив, дете мое! Станали сте още по-прелестна. Поне слънцето не ви се е отразило зле.
— Благодаря ви, татко — промълви Шана и скри лице зад чашата с чай.
Трейхърн хвърли поглед към кожения елек, който бе сгънат грижливо върху шезлонга, а след това към кинжала и малкия пистолет. Вдигна пистолета и го заразглежда снизходително.
— Той вече ми помогна веднъж — каза Шана.
Когато Трейхърн застана пред масата, Шана остави чашката, сгъна ръце в скута си и вдигна към него очи.
— Добре ли мина… всичко, наистина? — попита загрижено той.
— Да, татко — отвърна Шана и се приготви за разпита, който щеше да последва.
— А пиратите… Те не са ви докоснали… нали?
— Не, татко. Вече чухте, че мистър Рурк уби един човек заради мене. Дори двама, ако искаме да бъдем точни. Останах жива само защото мистър Рурк толкова добре владее оръжието. Ако не беше той, днес нямаше да стоя тук пред вас.
— А този мистър Рурк?… — Трейхърн не довърши въпроса си.
Шана рязко стана. Не можеше да погледне баща си в очите; отиде към вратите на верандата и ги разтвори широко, за да нахлуе вечерният бриз — в стаята изведнъж бе станало душно.
— Мистър Рурк е един достопочтен човек. Не ми е сторил нищо и ако не беше той, днес аз нямаше да стоя пред вас такава, каквато бях и преди. — Шана се обърна към него със сладката си усмивка и заговори с най-искрен глас — а и наистина в думите й нямаше нищо невярно. — Голямата ми грижа сега, татко, е неговото състояние. Мисля, че той вече е значително по-добре.