Трейхърн я изгледа продължително, като че претегляше всяка нейна дума. След това сърдечно кимна — бе решил да приеме нейното обяснение.
— Така да бъде тогава.
Гласът на Шана го спря, когато той бе вече почти до вратата.
— Татко?
Трейхърн се извърна и вдигна въпросително вежди.
— Обичам ви!
С леко заекване той пожела набързо лека нощ, но се огледа още веднъж из стаята, сякаш бе забравил нещо.
— А, да!… У мистър Рурк е проклетият ми бастун — изпъшка той най-после. И преди да пристъпи прага, пак погледна Шана. — Добре е, че сте отново у дома детето ми! Да, наистина много добре!
Шана се събуди от това, че някой вика името й. Тя остана да лежи неподвижно още миг, защото не можеше да разбере дали гласът е действителност, или още сънува. Но викът се разнесе отново, този път по-ясно.
— Шана! Шана! Не си отивайте!
Беше вик за помощ, самотен в тишината на нощта. Тя скочи от леглото и се втурна през верандата към стаята на Рурк.
Той се търкаляше в постелята си и се бореше с някакъв невидим враг. Пот покриваше челото му. Нощната риза, която бе успяла да му облече, бе прогизнала от пот. Шана обърса с кърпа лицето му и облекчено въздъхна: кожата беше хладна, нямаше треска, В слабата светлина на свещите тя видя, че той е отворил очи.
— Наистина ли сте вие, Шана? Действително ли сте тука? Или е мираж? — Ръката му здраво обви китката й и я поднесе към устните му; той започна да целува нежната кожа, като мълвеше тихичко: — Ох, никое сънувано момиче не може да ухае така сладко като вас, Шана! Сърцето ме болеше така, като че ли съм ви загубил.
Тя се наведе ниско над него и притисна разтрепераната си уста към устните му.
— О, Рурк! — въздъхна тя. — И аз… И на мене ми беше толкова страшно, сякаш съм ви загубила!
Той обви с ръка врата й и я притегли към себе си.
— Ще ви заболи раната! — възпротиви се уплашено тя.
— Елате при мен! — заповяда той. — Трябва да се уверя дали е сън или нещо още по-прекрасно!
Устните им се намериха, езиците им се срещнаха. Времето спря.
— Сега наистина вече вярвам, че треската е минала — промълви най-сетне Шана и се притисна към него. — Но трябва да е оставила някаква празнота в сетивата ви! Целувките ви издават повече изстрадано желание, отколкото страдание!… — Тя плъзна ръка под нощната му риза, погали косъмчетата на гърдите му, заопипва с възхищение силните му мускули.
— Празнота! — възмути се той. — Налага ли се винаги да бъда изложен на подигравките на една разочарована съпруга?
— В бълнуването си вие казахте, че ме обичате — шепнеше нежно Шана. — А и преди това го казахте веднъж. Когато се разрази онази ужасна буря, аз молех да ме приласкаете и тогава вие казахте, че ме обичате… — Шепотът й почти не се долавяше.
— Странно е как халюцинациите могат да говорят истината! Да, истина е!
Шана седна на петите си и го загледа отгоре надолу.
— Но как е възможно да ме обичате? Причинявам ви зло на всяка крачка. Не ви признавам за свой мъж. Извърших предателство спрямо вас. Това доведе до вашето робство, ако не и по-лошо… Как може да ме обичате, вие трябва да не сте с ума си?
— Шана! Шана! Шана! — шептеше той, като следеше с пръстите си фините очертания на нейните пръсти. — Ще се намери ли мъж, който може да твърди, че любовта му е продиктувана от разума? Колко хора повтарят все едно и също: „Не ме интересува, няма значение, защото обичам!“ Да броя недостатъците ви, прегрешенията ви и да ги бележа на рабош, така ли? — Той се вгледа в пламъка на свещта. — Като си помисля за онова момиче, с миши коси и некрасиво лице, за момичето, чиято добродетел е била ограбена, преди то още да е знаело какво е добродетел… Но веднага си спомням и за онзи смел човек, който е трябвало да търпи срама на едно робско съществувание… Ето, Гетлие и Дора се противопоставят, хванати ръка за ръка, на цял един свят, който им желае злото. А те стискат очи и викат срещу вятъра: „Не ме интересува, няма значение, защото се обичаме!“ Има ли на тоя свят поне един мъж, който да се похвали, че е проявил мъдрост при избора на своята любима?…
Рурк постави крака си на възглавницата и заопипва превръзката, сякаш искаше да успокои болката. След това обърна лице към Шана, сега тя бе принудена да го гледа право в очите, да прочете там истината.
— О, мила моя Шана! Когато мисля за любов, не мога да мисля за измяна, а когато държа вас в ръцете си, не мога да броя колко пъти сте се отрекли от мен! Аз само чакам деня, в който вие ще кажете: „Да, обичам!“
По страните й се стичаха сълзи.
— Но аз не искам да ви обичам! — Тя се разхълца. — Идвате от колониите, нямате никаква титла. Вие сте осъден убиец, престъпник и роб. Искам децата ми да имат почтено име. Искам толкова много от мъжа, който ще нарека свой съпруг! А не желая да ви причинявам повече болка…