Рурк изтри кротко сълзите й.
— Шана, любов моя! — прошепна той, преизпълнен от нежност. — Не мога да ви гледам да плачете. Искам да оставим нещата да улегнат, няма да настоявам повече. Моля ви само да помислите за това, че и най-дългото пътуване се прави крачка по крачка. Пазач на моята любов е времето, но никога няма да се откажа!
В гласа му се появи весела нотка, в очите му отново проблеснаха закачливи златни пламъчета.
— Междувременно трябва да помните, че аз съм упорит по свой начин. Майка ми ме смяташе за решителен, баща ми твърдеше, че съм разглезен…
Шана подсмръкна и се опита да се усмихне.
— За съжаление, изглежда, са имали право.
Рурк се засмя.
— Сега елате, любов моя, и не се тревожете повече! Легнете до мен и ме оставете да почувствам тази топлина, тази мекота! Щом не можете да ми се обясните в любов, поне дарете малко утеха на един болен човек.
Шана се притисна силно до него и сложи глава на рамото му. Долови смях, който се надигаше някъде дълбоко в гърдите му, и го погледна въпросително.
— Няма да намеря покой — ухили й се той, — просто не мога да разбера кое от двете ме тормози повече… — Шана вдигна глава и го погледна загрижено. Но Рурк завърши думите си: — …Дали болката в крака или напрежението в хълбоците ми…
— Сладострастна маймуна! Ето какво сте! — закиска се Шана и отново отпусна глава в гънката на ръката му.
Рурк дълго я държа в ръцете си, целуваше божественото мекичко местенце под ухото й, търсеше устните й. В стаята бе тихо. За Шана нямаше нищо по-естествено на този свят от това да лежи така в ръцете му. Ала в голямата къща положително имаше немалко хора, които биха настръхнали от възмущение — стига да знаеха.
Берта му донесе сутрешната закуска — за първи път от много дни Рурк можеше да се храни истински. Вратата се отвори и Питни влезе с нов поднос с прибори за кафе. Бързо сервира чашките на масичката до леглото на Рурк. В този момент се появи самият Трейхърн. — Още е ранна утрин — започна господарят на острова, — но мисля, че е най-добрият час, за да ви кажа „благодаря“, без дъщеря ми да ни се меси. Тя спи още, ще говоря тихо, иначе ще ни увисне на врата и няма да можем да се опазим…
Рурк дъвчеше с пълна уста, не бе съвсем сигурен какво е точно положението му. Хвърли поглед към Питни. Той стоеше прав до леглото със скръстени ръце, бръчките по челото му сигнализираха някакво предупреждение за опасност.
— Казах на Орлан, че ми съобщиха за един човек, който е видял как са ви завлекли със сила на пиратския кораб, в онази нощ този човек е бил пиян и не смее да говори.
Рурк кимна и отпи от кафето, за негова изненада бе силно разредено с ром. С мълчалива благодарност той вдигна чашката си към господаря на острова и вдъхна с наслада аромата.
Изглежда, Питни си бе казал репликата. Трейхърн се облегна назад в креслото и скръсти ръце върху корема си, докато Питни притегли един стол, възседна го като кон и опря ръце на облегалката. За известно време се възцари мълчание, пръв заговори господарят на острова:
— Искате ли да ми опишете как стана всичко? Трябва да взема някои решения, а не зная на какво да се опра.
Непривършил още закуската, Рурк започна да говори. Разказваше за нападението и за пътуването до острова. Призна какви лъжи е разказал на пиратите, за да ги заблуди, и колко злощастен е бил резултатът от този опит. Той много старателно подчерта, че заловените роби изрично са направили сами избора да се върнат обратно. Малко трябваше да се насили, за да може да разкажа за престоя на Шана в дупката при плъховете, за начина, по който я освободи. За дните и нощите, прекарани с Шана, той не се впусна в подробности, излезе все пак така, че бурята ги е изненадала. Накратко разказа защо и как: е убил двамата пирати. Но надълго и нашироко се впусна да обяснява своя план за бягството, като щедро разкраси участието на Гетлие и Дора.
Слушателите му здраво се забавляваха, когато разказваше за онази безумно смела фурия на име Шана, изправена пред смъртните опасности.
Изглежда, че цялата тази история допадна на Трейхърн и на Питни. Те също се разсмяха облекчено, когато Рурк ги увери, че Шана е останала невредима. Сега господарят на острова отпусна тежката си глава на гърдите и потъна в някакви свои размисли. Питни използва този момент да се усмихне окуражително на Рурк. Изведнъж Трейхърн вдигна глава и удари с ръце по коленете си.