— Може и да не е съвсем подходящо за един истински мъж — обяви той високомерно, като взе в ръка чайника, — но нека поне веднъж да го направим с онази елегантност, която, бог ми е свидетел, се среща толкова рядко извън Англия!
С грандиозен замах той напълни двете чаши до половина със скъпоценната златиста течност, наля догоре сметана и започна да бърка, докато се получи някаква гъста избледняла маса, която в никакъв случай не можеше да мине за чай. Без да обръща внимание на ужасеното възклицание на Берта, той сложи няколко лъжички захар в едната чаша, а над другата се поспря, вдигнал въпросително вежди:
— Една или две лъжички, любов моя?
— Без сметана, сър Гейлърд, моля! Само чист чай и прашинка захар…
— Ах! — отвърна той объркан и опита своята смес. — Вълшебно, любов моя! — примижа англичанинът. — Непременно трябва да опитате! Последна лондонска мода.
— Опитвах вече — отвърна Шана без всякакво озлобление и си наля нова чаша чай със съвсем малко захар.
Гейлърд седна с изправен гръб на един стол и сложи крак върху крак.
— Така да бъде. Имам на разположение цял живот време, да ви науча на изтънчеността на британската благородническа класа.
Шана бързо взе чашата си и сведе очи.
— Шана, любов моя! — Сър Гейлърд се облегна назад и започна да я разглежда. — Вие не можете да си представите даже какво може да означава вашето присъствие дори за един аристократ! Чак сърцето ме боли, че ни се отдава толкова рядко да бъдем насаме. Как бих желал да ви говоря за прекрасната страст, която бушува в кръвта ми!…
Шана потръпна. Но като забеляза, че той видя това, бързо се извини:
— Май че сложих твърде много захар!
Джентълменът се изкашля да прочисти гърлото си и се изстъпи пред нея:
— Моя мила Шана, бихме могли да говорим за толкова много неща! Много рядко е да срещнеш човек, който проявява разбиране за нуждите на хората от елита със синя кръв. Вие обаче сте толкова красива и богата… искам да кажа добре възпитана. И толкова желана. Трябва да изслушате болката ми. Загубил съм си главата от любов към вас!
Той пристъпи една крачка по-близо. Шана изпадна в паника. „Сега — мислеше тя със страх — той или ще хване ръката ми, или ще се пръсна от смях.“ Навярно борбата й да се овладее бе изписана на лицето й, защото Гейлърд продължи още по-настойчиво:
— Моля ви, не се отчайвайте, любов моя! Бъдете сигурна, че нищо от онова, което може да ви е сполетяло, не може да намали моето уважение към вас!
Той пристъпи още по-близо, изглеждаше така, като че възнамерява да се хвърли в краката й, но погледът му изведнъж бе привлечен от нещо и той замръзна на мястото си.
— Добро утро! — обади се весел глас от вратата. — И какъв хубав ден имаме днес!…
Шана слисана видя своя Рурк, точно от него не бе очаквала в момента, че ще й се притече на помощ.
— Мистър Рурк! — извика тя с такава загриженост, че съвсем лесно прикри с нея чувството на облекчение. — Сигурен ли сте, че вече можете да ставате? Какво става с крака ви? Толкова добре ли е вече?
При това тя самата най-добре знаеше, че трите дни почивка и лапите с билки бяха направили истинско чудо. Предната вечер хирургът бе сменил превръзката и бе установил, че раната се е изчистила и зараства. Само с крайчеца на окото си Шана видя как сър Гейлърд разочаровано въздъхна.
Подпирайки се на бастуна на баща й, Рурк се приближи и седна до нея на дивана. При вида на мрачното лице на Гейлърд усмивката на Рурк ставаше все по-лъчезарна, в златистите очи проблясваха весели искрици. Шана побърза да донесе подложка за крака и постави на нея удобно болния му крак. А когато се наведе, за да подложи и една възглавница, тя явно не се безпокоеше, че корсажът й разкри пред погледа на Рурк цялото прекрасно великолепие на гърдите й. Гейлърд се ядосваше, че другият може да се наслаждава до насита на гледката, за която той самият така томително копнееше. Рурк вдигна очи и белите му зъби блеснаха срещу изпълнения със завист англичанин — една усмивка на нескривано предизвикателство.
Шана не забеляза тази размяна на погледи, тъй като самата тя бе твърде заета да се възхищава на Рурк. Той носеше широка бяла риза, кафяв панталон до коленете и бели чорапи; кафявите му обувки бяха с красиви месингови токи. „Колко ли го е боляло да напъха левия крак в обувката!“ — помисли Шана. Върху ризата той бе облякъл дългия кожен елек, който толкова му приличаше, когато бе пиратски капитан. Сега лицето му изглеждаше по-слабо и по-тъмно, ала очите му бяха по-живи, зъбите — по блестящи, косата — по-черна. Никога не й се бе виждал толкова красив — тя цялата грееше срещу него, очите й излъчваха мека светлина.