— Мадам Бошан!
Сепната, Шана промълви:
— Извинете, сър Гейлърд, не чух?…
— Съвсем ясно е, че не ме чухте! Вече за втори път трябва да повтарям въпроса си! Предложих ви да направим разходка в градината. Тук някак изведнъж стана много задушно!
— Щом казвате, сър! Веднага ще отворя вратата! — Тя се втурна да отвори. Но въпросът на сър Гейлърд остана без отговор.
— Хладно е — отговори Шана от прага на верандата. А след това продължи, вече обърната към Рурк: — Дойде ли краят на септември, ветровете стават по-хладни, вечер е дори студено. Следобед облаците се събират над южния край на острова, а привечер прескачат планинския гребен и изливат дъжда си върху нас. Това е времето, когато захарната тръстика е най-висока…
Стъклената врата образуваше около Шана някаква призрачна рамка; зеленината от градината подчертаваше още повече нейната прелест. Беше толкова красива, Рурк имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от блаженство.
Изведнъж отвън долетя звънък шум — нямаше съмнение, някой бе строшил стъклото със силен удар.
Шана излезе на верандата да види какво става, точно колкото да види Мили, която се бе втурнала да бяга.
— Мили! Какво правите тук?!
Несъмнено момичето бе клечало тук зад някое от креслата и бе послушвало техния разговор. Тя беше постъпвала така и в конюшнята по-рано, сега Шана се чудеше, какво ли е намислила пак.
— Нищо не съм строшила! — заоплаква се момичето. — Да не вземете сега мен да изкарате виновна!
— Правилно, днес вятърът духа твърде силно — отвърна Шана подигравателно. — И все пак, какво търсите тука? Да не сте ни донесли риба?
— А, не! — запъна се Мили, като надзърташе през рамото на Шана навътре към салона. После изведнъж изтърси: — Ами казаха, че мистър Рурк бил ранен, та исках да питам не мога ли да помогна с нещо…
— Идвате малко късно, но влезте, той е тука. — Шана бутна момичето в стаята и й посочи стол до Рурк, като нарочно избегна въпросителния му поглед. Наистина той я бе уверил, че няма нищо с това момиче, но това, че Мили не искаше да го остави на мира, отново я ядоса. Сър Гейлърд бе станал на крака при влизането на младата жена, въпреки че не му приличаше кой знае колко на дама. Мили възпитано направи реверанс.
— Аз съм Мили Хоукинс, господине! — представи се тя смело и седна на посочения стол. Моментално впери безсрамно очи към панталона на Рурк. — Улучили ви в чатала, разбрах. Дано не е нещо сериозно!
Шана затвори очи, изумена от тая отраканост. Рурк едва се сдържаше да не избухне в смях. Щом се овладя, той се усмихна на Шана.
— Благодарение на грижите на мадам Бошан съм пак отново на крака, Мили! Само на нея трябва да благодарим.
— Така ли? — учуди се Мили. — Сигур много се е променила от последния път, когато ви видях двамата, щото тогава тя не говореше хубаво за вас. Как ви замота само кожата около ушите, бая страшно беше.
Това събуди любопитството на Гейлърд.
— Какво? Кожа? За какво става дума?
— Е, достатъчно — прекъсна ги Шана. — Желае ли някой чай?
— Берта искаше да ми сервира закуската — обади се Рурк — но ще пия с вас чашка чай.
Берта отново изглеждаше в добро настроение, докато помагаше на Милън да занесе горе храна за мистър Рурк, само сър Гейлърд седеше настрани и се правеше на засегнат. Той имаше чувството, сякаш някой е разказал виц и само той не е разбрал шегата, докато всички други се тресат от смях — а това беше повече, отколкото би могъл да понесе един джентълмен, който държи на себе си. А което бе най-лошото, той просто не знаеше как да зададе въпроса, какво търси в салона един роб.
— Е, добре значи! — плесна се Мили с ръце по хълбоците и стана. — И без това не искам да се бавя. Само да видя как сте, мистър Рурк. А и с вас не може да се говори истински, като има толкова хора наоколо.
Поклащайки бедра, тя излезе. Берта сви рамене и също изчезна заедно с Милън. Вече от прага Мили помаха още веднъж на Рурк и хлопна вратата след себе си. Шана точно понечи да въздъхне с облекчение, когато сър Гейлърд се запъти решително към нея.
— Е, мадам Бошан, какво става с нашата разходка? — той зададе въпроса настойчиво, скръстил ръце отзад под пешовете на жакета си.
Шана просия.
— С удоволствие, сър Гейлърд! — каза весело тя, стана и приглади кринолина си, разперил нашироко своите обръчи. — Мистър Рурк, нали ще ни правите компания? Сигурно ще е добре за крака ви!…
Брадичката на английския благородник стана по-дълга.
— На негово място бях останал. Може да се препъне, та да счупи и другия крак…
Рурк скочи пъргаво на крака и дари една блестяща усмивка на киселия благородник.