— Напротив, аз също мисля, че малко упражнение ще бъде само от полза за крака ми. — Той направи лек поклон. — След вас, мадам!…
— Ще излезем направо оттук — предложи Шана с мила загриженост. — Така мистър Рурк може да се подпира на перилата, а и ще му е по-лесно да върви надолу по стъпалата.
Тя литна към вратата на верандата, като позабави там грациозно крачките си, за да й бъде отворена.
Гейлърд с бърза крачка се притече веднага на помощ, като остана да държи вратата пред нея с галантен поклон. Той поиска да тръгне до нея — просто да заеме мястото, което смяташе, че му се полага, но с изненада установи, че му се пречи.
— Хиляди благодарности, сър Гейлърд! — И Рурк мина край него като вихрушка и тръгна плътно до Шана. — Много сте внимателен, наистина!…
На сър Гейлърд не му оставаше друго, освен да крачи след тях като прислужник. И дори фактът, че Мили още се въртеше около главния вход и дебнеше, не можа да отрови удоволствието на Шана от тази игра.
— Добре, добре, сър — се дочу гласът на Мили в огромното главно преддверие. Тя бързо улови монетата, която й хвърли Ралстон, и сръчно я скри в корсажа си. След това заподскача към вратата, като се провикна: — Ще съм там точно на време!
Ралстон сдържано поздрави тримата, които идваха срещу него. На Рурк се падна само едва доловимо кимване. Той хвърли кос поглед и на Гейлърд, но бързо се обърна към Шана:
— Дойдох само да взема едни документи от писалището на баща ви — заобяснява върлинестият. — Ще ме извините, мадам!
— Ваша работа — отвърна Шана хладно. — Да изпратя ли да повикат Джейсън, ако ви е необходима помощ?
— Не е нужно, мадам! — отвърна той сковано. — Господин баща ви ми обясни точно къде да търся.
Със зачервено от омраза лице Ралстон изпрати с поглед тримата. Ръката стисна нагайката, като че ли изпитваше желание да укроти този съмнителен мистър Рурк. Чак след доста време той продължи пътя си към покоите на Трейхърн. Седна на стола и започна да преглежда разни пергаменти, скици и книжа, натрупани разбъркано върху огромното писалище. Особено внимателно разучаваше всеки чертеж за двете мелници. Но макар че изчете всяко редче, всяко означение, скиците останаха за него пълна загадка. Значи не можеха да послужат като средство за злепоставяне на омразния специалист по измисляне на планове. Ралстон високомерно се облегна назад в стола на господаря на острова, като си мислеше за странното издигане на роба Джон Рурк. Безспорно, чувството му за собствена значимост не можеше да не бъде накърнено от факта, че човек като Рурк се бе издигнал толкова високо, че чак господарят на острова да го смята за незаменим. Но някой ден — и Ралстон си го обеща в този момент — този роб щеше да си намери заслуженото.
Междувременно и сър Гейлърд усещаше същия този роб като трън в очите си. Дори и куц, Джон Рурк все успяваше да застане така, че да раздели Шана и благородника. Гейлърд жадуваше за един миг несмущавано уединение с Шана, та да покаже на дъщерята на този безмерно богат Трейхърн с какво съвършенство — на каквото е способен само той и никой друг — ще я ухажва… Но все се получаваше — необяснимо как, — че трябваше да й говори през главата на този нахалник. Накрая Гейлърд не издържа и помоли да го извинят и да му разрешат да се оттегли. Молбата му бе охотно удовлетворена.
— Самозвана паплач от роби и слугини! — мърмореше Гейлърд под носа си, докато пресичаше полянката с широка крачка, като че беше на кокили. — Заслужават камшик, всички до един! Само да вържа брака, зная как да науча тая сган какво приляга на един слуга…
Рурк дълго гледа след англичанина, който се отдалечаваше, подпирайки се на бастуна си от черен трън.
— Все пак — отбеляза той — това говедо поне има усет кога компанията му е нежелателна.
Ръката на Шана лежеше на рамото на Рурк, с неописуем глад той се взираше в лицето й и очакваше някакъв знак. Стояха неподвижни, търсещи се, изпълнени с желание, а устните на Шана, нежни и сладки, му се струваха все по-близо.
Шана въздъхна и отстъпи крачка назад. Потърка ръката си, сякаш още й пареше от докосването.
— Да се връщаме — каза тя и посочи крака му. — Още не сте свикнали!…
Рурк пропусна жеста на ръката й и се хвана само за думите.
— Права сте. Наистина не съм свикнал да бъда толкова дълго време с вас. Поставяте съпротивителните ми сили на тежко изпитание.
Той обгърна с ръка тъничката й талия, ала Шана потръпна и се измъкна с леко завъртане от хватката му.
— Не! — извика тя и се опита да се овладее. — Не ме докосвайте! — Тя се опита да се засмее закачливо, но излезе някак принудено, полузадавено. — Трябва ли да ви напомням, сър, че благоприличието е застрашено, защото нямаме придружител? Спазвайте разстояние!