Остър метален звън разтърси помещението. Една дебела колкото човешка ръка тръба полетя към колоната, където стоеше Рурк, от нея бълваше свистяща пара и вряла меласа. Рурк отскочи назад, вдигна ръка да запази лицето си. Но кракът му бе твърде неподвижен за такива акробатични изпълнения, Рурк се стовари на пода, но все пак запази присъствие на духа и се претърколи при падането, за да не го удари струята от полудестилиран ром.
Котли, тръби, тавански греди — всичко изчезна в пара. Ако беше направил само една крачка още, Рурк щеше да попадне в центъра на този кипящ ад, без изглед за спасение.
Дочу викове: работниците бяха застанали на входа и се опитваха да видят през парата. Рурк извика в отговор, един от мъжете пропълзя към него.
— Добре ли сте, сър? — се опита човекът да надвика страхотното свистене.
Рурк кимна.
— Трябва да затворя онзи вентил отзад! — извика човекът и пропълзя нататък, преди Рурк да успее да му извика, че нататък е майсторът, който сигурно ще затвори вентила.
Най-после свистенето се превърна в църкане, а след това настъпи необичайна тишина.
— Велики боже! Какво е станало тук? — прогърмя глас откъм входа. Рурк видя за своя изненада, че майсторът на дестилаторното идва забързан към него.
— Пукна се тръба. Злополука…
— Не беше злополука, сър! — каза мъжът, който бе затворил вентила и сега се появи само като контур в облака. — Вижте само това нещо! — показа той един тежък чук. — С тоя чук някакъв проклет идиот е разбил една от муфите!
— Котлите ми! Ромът ми! Всичко отиде! — се вайкаше майсторът и кършеше ръце. — Ще трябват дни, за да сложим отново всичко в ред! Ако го хвана, ще му извия врата!…
— Оставете и за мен парченце от него, Тими! — каза Рурк, като се питаше чия ли сянка бе видял преди злополуката. — Ако не беше колоната, сега щях да бъда парче варено месо.
Майсторът погледна Рурк, като че ли го виждаше за първи път, изглеждаше слисан.
— Така е, сър! — потвърди работникът. — Някакъв негодник явно искаше да направи от нашия мистър Рурк задушено. Всеки път, преди да запаля огъня сутрин, проверявам всяка тръба и всяка муфа. Тази сутрин също. Не може да се разхлаби от само себе си…
— Може злосторникът въобще да не е имал мене предвид, само е искал да навреди. И сега, както винаги, няма да избързваме — Рурк направи с ръка знак, че не иска да слуша възражения. — Ако е било заради мен, сега поне съм предупреден и ще трябва да внимавам. — Рурк се обърна към майстора: — Дойдох, за да видя дали всичко е наред. Има ли някакви трудности?
— Не — изсумтя мъжът. — До преди минути нямаше.
— Надявам се тогава да не се случва пак. Ще си тръгвам. Бъдете уверен, че не ви завиждам за вашата работа. — Той хвърли един последен, пълен със загриженост поглед към капещите отвсякъде тръби и си отиде.
Навън Рурк вдъхна дълбоко чудесния свеж въздух и поразтри крака си, за да прогони болката, която отново го мъчеше. Погледът му шареше по предния двор, дали няма да открие нещо подозрително. Дъхът му замря. Малко по-далеч, до големия улей, в който постъпваше тръстиката, стояха двама мъже — единият висок и тънък, облечен целия в черно. Рурк позна Ралстон. А човекът, с когото говореше, бе един от работниците в дестилационното, едър мъжага, с масивни ръце. Като съгледа Рурк, Ралстон видимо трепна, сякаш по тънкото му тяло премина вълна, той веднага се завъртя на токовете си и закрачи нанякъде. Работникът гледаше след него в недоумение. Замислен, Рурк възседна жребеца и потегли към господарската къща.
Точно бе прибрал Атила в конюшнята и бършеше потта по хълбоците му, Рурк чу — или по-скоро почувства — някакво движение зад гърба си. Вече нащрек, той се извърна светкавично. Беше само Мили, застанала пред вратата на обора.
В първия миг момичето като че понечи да избяга, но след това събра целия си кураж и приближи към него, въртеше бедра, сякаш танцуваше. Рурк, който все още не бе решил дали трябва да се чувства облекчен или разтревожен, продължи своята работа.
— Добрутро, мистър Рурк! — проговори момичето с някакъв особен глас, който по всяка вероятност трябваше да звучи примамващо, и се облегна на една греда, захапала стръкче сено. — Видях ви, като яздехте хубавия кон по пътя. И аз обичам много животни, не се различаваме много с вас, нали?