Рурк измърмори нещо несвързано и започна да разресва опашката на Атила.
— Какво сте намислили сега? — попита най-после той.
— Нещо много екстра! — изкиска се Мили нагло. — Оная коза Шана ще умре от ужас!
— На ваше място — започна Рурк, обиколи Атила и опря ръка на една греда — бих избирал думите си малко по-внимателно!
Мили застана полуразкрачена, наведе се напред, готова за нападение, и посочи с пръст корема си.
— Ще имам дете значи! Да знаете!
Рурк набърчи чело. Работата ставаше сериозна. Преди Мили да поеме дъх, той вече знаеше какви ще бъдат следващите й думи.
— И вие — сега пръстът на Мили сочеше него — сте таткото!
Устните на Рурк се свиха зло, очите му станаха студени и опасни.
— Наистина ли мислите, Мили, че мога толкова лесно да бъда измамен?
— Не мисля — каза Мили и отново се облегна на гредата. — Ама имам един приятел, дето ще каже всичко, което поискам. А пък аз знам всичко за вас и госпожица Вирнат нос. А какъвто е мистър Трейхърн, няма да му е приятно да чуе, че многообичната му щерчица се търкаля в леглото с един роб. Ще си заслужава да платите някое и друго пени да си държа човката затворена, не е ли така? А пък аз и не искам да се откажете да спите с нея. Само че ще е правилно тя да си плати за това. Така че ние двамата ще можем славно да си живеем, нали, съкровище?
Рурк я гледаше. Нямаше съмнение, тя не се шегуваше, вярваше във всяка своя дума. Лицето му се помрачи.
— Няма да се оставя да бъда изнудван! — Гласът му стана тих, почти съскаше: — И не мисля да се обявявам за баща на някакво моряшко копеле само защото ви се е прищяло!
— Но аз се кълна, че вие сте бащата!
— Зная със сигурност, че никога не съм ви докосвал. Ако се закълнете, ще бъде лъжа и някой ден това ще излезе наяве!
— Ще направя така, че да се ожените за мене.
— Но аз няма да го направя!
— Сам Трейхърн ще има грижата за това.
— Не мога да се женя за вас! — изрева той. — Аз вече си имам жена!
Мили отвори уста и отстъпи назад, като че я бе ударил.
— Жена! — засмя се тя диво. — Вече си имате жена! Е, знаем, в Англия сигурно си имате жена. Сигурно и деца, мога да се хвана на бас. Госпожица Вирнат нос ще има да се чуди!… — Мили се заоглежда като безумна наоколо и избухна в креслив смях. — Той вече си има жена! — С викове и хълцане тя побягна, гонена от отчаяние.
Шана яздеше Джезабел. Вече отиваше към конюшнята, когато кобилата се изплаши от нещо и се вдигна на задни крака. От портата изскочи Мили и се видя изведнъж под огромното тяло на коня, наблюдаваше с ужас копитата във въздуха… Издаде пронизителен писък, повярва, че е дошъл последният й час. На косъм от нея Джезабел стъпи отново на земята, Шана се бе вкопчила здраво в седлото.
— Какво се въртиш пак тук, по дяволите! — извика Шана, побесняла по-скоро от преживения ужас, отколкото от гняв.
— Ето я пак! — разписка се Мили. — Госпожица Вирнат нос Шана Трейхърн Бошан! Ама преди да ме прегазите, искам да ви кажа нещичко! Тоя там вътре — и тя посочи с ръка към конюшнята — съвсем няма нужда от вас! Съвсем не може да се ожени за вас! Има си той вече жена! Това е!
Шана напразно се опита да възрази на полудялото момиче.
— Мили! Не знаеш какво говориш! Мили!…
Ала Мили не можеше да бъде укротена. Тя разтвори широко ръце, отметна глава назад, като се смееше с все гърло:
— Само като научат хората! Всичките тия финички, чудесни хора, такива едни белички и чистички! Само като научат!…
Шана се плъзна от седлото надолу.
— Мили, не може да направиш това! Въобще не знаеш за какво става дума!…
Момичето танцуваше в кръг около нея, усърдно вдигаше прах с краката си, кобилата отново стана неспокойна.
— Престани, проклето хлапе! — извика Шана, като се опитваше да задържи коня.
— Ама че весела история! — се кривеше Мили. — Мис Шана… се хвана… в капана… В капана на един роб! А целият свят седнал да плаче, че пиратите можели да я изнасилят! Ох, само като научат хората!
— Мили! — извика Шана заплашително.
— Я се погледнете, госпожа богатата вдовица Всичко мое! Дето едно пени не е спечелила е труд, дето няма какво да поиска, щото всичко си го има! А сега си достави и мъж! Виж, че не била по-добра от мене! С женен мъж ходи! Ха на бас, че скоро ще надуе корема!
Лицето на Шана стана тъмночервено при тия думи. Не можеше да понася нито миг повече тези оскърбления.
— И за кого, мислиш, е женен? — изкряка тя.