Не бе и изрекла докрай, когато разбра какво е направила. Ужасена, тя запуши устата си с ръка, като че искаше да върне думите си. Бе твърде късно. По лицето на Мили се изписа недоумение, досещане, докато най-после остана със зяпнала уста и ококорени очи.
— Вие?! — извика тя. — За вас?… О-о-ох! Не-е! Ох, не-е! — зави тя. Разплакана, тя хукна към селото.
Чак сега Шана свали ръка от устата си. Със свито сърце гледаше бягащото момиче, фигурката му ставаше все по-малка всред дърветата. В безпомощна ярост Шана затропа с крака. Как можа точно на тази жена да разкрие тайната, която бе пазила грижливо през всичките тези месеци! Бе й я подхвърлила като евтина монета! С безсилна ръка тя понечи да хване юздата на Джезабел, да отведе благородната кобила в обора. Но пред нея застана Рурк. Дори се усмихваше.
— Мадам! — каза той. — Боя се, че току-що ударихте най-голямата камбана в селото!
— Ах, Рурк! — хвърли се Шана в прегръдките му. — Тази глупачка ще иде направо при баща ми. Той така ще побеснее, че няма да може да се говори с него! Ще ви изпрати в Англия, ще ви обесят!…
— Успокойте се, любов моя! — Рурк силно я притисна към себе си и загали косата й. — Няма смисъл да се предаваме отсега! Ако му каже, ще си признаем и ние. Баща ви е разумен човек. Поне ще ни даде възможност да кажем и ние нещичко.
Спокойствието и самоувереността на Рурк подействаха. Шана се почувства защитена в силните му ръце. И странно — изведнъж мисълта да признае брака си вече не й се виждаше толкова безумна.
— Сега поне Мили няма да ви досажда повече със своите предложения — направи Шана опит да се пошегува.
Рурк сложи ръка над очите си и се взря в далечината.
— Какво стана с Гейлърд? Къде остана това чудесно момче? Нали тръгнахте с него на езда?
Шана се разсмя.
— Когато го видях последния път, имаше разногласия с коня си по кой път да тръгнат. Сигурно още се бори с него, да обърне обратно към къщи.
— Струва ми се, че напоследък той отнема много от скъпоценното ви време — я укори Рурк малко по-остро, отколкото всъщност искаше.
— Но, Рурк! — засмя се Шана лукаво. — Нима ще започнете сега сериозно да ревнувате от сър Гейлърд!
— Не мога да търпя глупашката му муцуна! — промърмори Рурк.
Шана поведе Джезабел към конюшнята. Като минаваше край него, той я плесна с длан по дупето и задържа ръката си там.
— Нахалник! — възкликна Шана и закачливо изкриви лице към него. — Кога най-после ще се научите да си прибирате лапите?
— Навярно никога! — я увери Рурк, като плъзна ръка по бедрата й. След това обви ръка около врата й и я притегли към себе си. — За всеки един път, в който ми позволявате само да ви гледам, но не и да ви докосвам, ще си искам обезщетение, щом само останем сами, кълна ви се, мадам!
Ръката му прилепна към меката й заоблена гръд, жадната му уста опари устните й; целувката я замая като силно вино. Страстта я повлече като буйна река. Гласът на Рурк бе хриплив, когато промълви върху самите й устни:
— Баща ви ще се прибере по-късно. Нека да идем в колибата.
Шана кимна безмълвна и унесена. Заля я някаква чудна топлина, тя се облегна на масивната греда, дървото миришеше приятно. Рурк се занимаваше още с кобилата.
Когато затвориха тежката врата на конюшнята зад себе си, Рурк хвана нежната й ръка в своята…
Вече се свечеряваше, когато Шана се промъкна вкъщи и тихичко се качи по стълбите. По бузите й още пламтеше розовият отблясък на изживяната страст, мъжката миризма на Рурк бе проникнала в порите й, очите й блестяха като дълбоки езера, косата, набързо прибрана на кок, все още се пилееше около лицето й.
Хергъс, която бе приготвила банята и очакваше Шана нетърпеливо, само охна уплашено при вида на господарката си.
— Пак ли сте била при него! — изплака камериерката. — Посред бял ден! Срамно е това, дето го правите! Да блудствате под носа на татко си! Нямате ли вече срам?…
Шана вирна брадичка. Не, тя нямаше чувството, че върши нещо нередно. Самата тя се чудеше защо няма и най-малкото угризение. Как стана така, че всичко, каквото правеше в ръцете на Рурк, й се струваше добро? Любов ли беше? Ясно бе, той я обича. Бе й го казал. Но тя?! Обичаше ли го и тя? По какво можеш да познаеш любовта, когато я срещнеш? След като бе готова да се отдаде цяла на Рурк, не беше ли това любов? Или страст?… О, да, и това също. Но не само! Особено сега, застанала пред изпитателните погледи на Хергъс, Шана съвсем не намираше отговор.
— Не — прошепна тя толкова тихичко, че камериерката едва го долови. — Не се срамувам. Той ме обича, а аз…
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Пъстрите пантофки на краката на Шана проблясваха като цветни стрелички по широката вита стълба на господарската къща, като че не докосваха стъпалата. Толкова бързо тичаше. Шана отново бе заприличала на малко момиченце, задъхано, розово, възбудено, на което са позволили да не си легне рано. Не се интересуваше, че под разтворения й пеньоар можеха да се видят глезените й.