Хергъс точно се мъчеше да укроти буйните й коси с помощта на пъстри панделки, когато Шана скочи — бе погледнала часовника. А ако имаше нещо в този свят, което можеше да вбеси баща й, това бе да го оставят да чака на масата.
Джейсън както винаги бе на своя пост на входа на къщата — едър, наперен. Той се усмихна на Шана и се поклони:
— Днес изглеждате страшно добре, мадам!
Шана весело кимна:
— Благодаря, Джейсън!
От салона се разнесе гръмкият глас на Орлан Трейхърн:
— Берта! Вижте най-после какво прави това момиче!
Шана се поспря. В гласа на баща й все още звучеше добро разположение. На вратата тя пое дълбоко въздух, чувстваше се като Данаил пред рова с лъвовете.
Ала бързо съобрази, че ако Мили бе успяла вече да я подреди пред баща й, отдавна цялата къща да се тресеше от гневните му изблици. Шана измайстори на лицето си най-възвишената си усмивка и влезе в трапезарията. Застана вежливо, докато господата станаха от местата си да я посрещнат. Питни стоеше с чаша в ръка до Орлан Трейхърн.
— Моля, не ставайте, господа! — каза Шана любезно и огледа стаята.
Рурк се бе издокарал в дреха в царскосиньо. До неговата гъвкава и пълна със сила грациозност кокалестата фигура на сър Гейлърд извикваше представа за небрежно сглобен жираф — двамата бяха скочили към Шана. Ралстон се задоволи да отбележи идването на Шана с кратко кимване.
— Съжалявам, че закъснях, татко! — промълви сладко Шана. — Просто не разбрах как е станало толкова късно!
Трейхърн прие извинението с движение на ръката. Лъчезарното момиче Шана напълваше с радост сърцето му.
— Уверен съм, че господата са на мнение, че си е струвало чакането. Говорех за предстоящото ни пътуване в колониите.
— Там като в Англия ли е? — Шана зададе въпроса си към Рурк — Струва ми се, че сигурно е студено…
— Студено? Естествено, мадам! — Рурк се усмихваше, хубостта на Шана припалваше топъл блясък в очите му. — Макар и положително да не е толкова студено, колкото в Англия.
— Ще помоля да ме извините! — намеси се сър Гейлърд. Той взе щипка енфие и го смръкна от гърба на ръката си, след което с изискан жест опря до ноздрите си кърпичка с избродиран монограм. Синьосивите му очи се насълзиха от енфието. — Това е безкрайно дива страна, съвсем непрепоръчителна за една дама! Няколко примитивни форта всред сивата пустош. Нищо освен прерия, докъдето поглед стига. Ще бъдем изложени непрекъснато на опасности, по мое мнение!…
Рурк вдигна веждите си в израз на съмнение.
— Говорите толкова авторитетно, сър. Били ли сте вече там?
Сър Гейлърд измери роба с леден, унищожителен поглед.
— Правилно ли чух, че казахте нещо? — Изглеждаше безкрайно удивен, като че беше абсолютно невероятно някакъв долен роб да се обърне към него.
Рурк засили подигравката си с престорена загриженост:
— Колко глупаво! Просто не зная наистина какво ме прихвана!…
Гейлърд, който не долови иронията в тези думи, вирна глава:
— За в бъдеще бъдете по-внимателен! Сякаш че не е достатъчно, дето трябва да седя на една маса с роб. А отгоре на това той се осмелява да прекъсва думите на един джентълмен! Запомнете едно, драги, прозирам лукавството, изписано на лицето ви! За мене вие не сте невинен за ограбването на съкровището на Трейхърн. Ако бях на мястото на нашия домакин, бих ви държал под око. Много е вероятно дори да се готвите за една по-благородна кражба… — Рурк забеляза косия поглед, който Гейлърд хвърли към Шана. — Един мошеник няма да се спре пред нищо, за да се добере до чуждото съкровище…
Мускулите на Рурк се напрегнаха, погледът му стана твърд. Ралстон забеляза мрачното му изражение и реши, че не бива да изпуска тази възможност да предизвика неприятеля си. Зла усмивка опъна тънките му устни, той ехидно се намеси в разговора.
— Ужасно неподобаващо! — отбеляза той, като изгледа надменно Рурк, а след това се обърна към сър Гейлърд. — Роб да изразява съмнение в знанията на един достопочтен благородник!…
Гейлърд веднага се впрегна още повече, като осъзна колко много истина има в неподправеното възмущение на Ралстон, и се напери. С леко намръщване на челото Шана привлече вниманието на баща си към Ралстон. Трейхърн веднага кимна.
— Мистър Ралстон! — провикна се той през салона. — Само една дума!