Ралстон неохотно се подчини. Точно бе започнал любимата си игра… Когато върлинестият се приближи, Трейхърн остави чашата си на масата и на лицето му се изписа неодобрение. Господарят на острова заговори тихо, така че само Питни можеше да го чуе.
— Мистър Рурк е гост на моя дом, а аз държа в къщата ми да има мир и разбирателство! Очаквам от вас като човек, комуто аз давам хляба, да се държите с гостите ми както подобава!
— Сър! Вие ме укорявате пред чужди хора?
Ралстон стана червен като божур от скрито възмущение. В усмивката на Трейхърн нямаше любезност.
— Само ви напомням какво е мястото, което заемате. Мистър Рурк вече доказа какво струва. Не поставяйте под съмнение какво струвате вие!
Ралстон потисна гневния си отговор. Твърде много бе свикнал с богато обзаведеното си жилище, което държеше в селото, а знаеше много добре докъде се простираше мощта и богатството на Трейхърн. Винаги бе смятал, че един толкова голям търговец няма и да забележи липсата на някакви си стотина-двеста лири тук или там, ето как през годините на своята служба при Трейхърн той бе сложил настрана прилична сумичка. Обаче сметководните му книги не биха издържали една по-прецизна проверка…
Междувременно Шана с лекотата и такта на опитен дипломат се бе намесила в схватката между Рурк и сър Гейлърд. Тя застана пред тях, подари на Рурк лъчезарна усмивка и се зае с аристократа.
— Уважаеми господине! — поде тя и гласът й напомни на англичанина благородния вкус на най-чист мед. — Колко ли ви е тежко, че живеете така далеч от Лондон и няма наблизо равен вам човек, който да одухотвори с изискани мисли разговора!… Сигурно е страшно болезнено за вас да слушате единствено прости приказки за обикновени неща, които на нас ни се струват значими, тук, на края на цивилизацията! Но трябва да имате предвид, че всички ние, дори баща ми, а и моята нищожна личност, сме си от ниско потекло. Така че имайте милост в преценките си… Или… — Шана се засмя, като че сама смяташе такава мисъл невероятна. — Или искате да лишите баща ми и дори мене от своето благородно присъствие? Надявам се, не мислите за това сериозно!
Сър Гейлърд също сметна, че не може да мисли такова нещо сериозно.
— За бога! В никакъв случай! В края на краищата, господин баща ви е управителят тук, а вие самата, като негова дъщеря, сте свръх… — той изпъшка — свръхпривлекателна!
— Е, добре! — Шана го потупа с ветрилото си по ръката и се наведе към него, като че ли искаше да му каже нещо поверително. — Мога да ви кажа, че доколкото зная, мистър Рурк е бил отвлечен насила от острова! Така че ви моля да разберете защо трябва да се отнасям към него с известна почтителност. — Шана хвърли кос поглед към Рурк и се засмя лукаво.
Аристократът можа само да промърмори нещо като съгласие, въпреки че не бе успял да проследи точно мисълта на Шана.
— Колко сте любезен, сър! — Шана грациозно направи лек реверанс и подаде ръка на Рурк. — Е, можем да вървим на масата! — През рамо тя погледна за баща си. — Не усещате ли вече глад, татко?
— И още как!
Трейхърн се усмихна под нос. Току-що бе присъствал на най-рафинирания типично женски начин да се въртят мъжете. Той дори изпитваше състрадание към тия тъпаци, които бяха станали жертва на дъщеря му. Трейхърн с гордост проследи как тя — истинска принцеса от глава до пети — вървеше до собствения му роб. Каква чудесна двойка бяха! Какви великолепни деца би родила Шана, ако те двамата…
„Ух! Глупости! — Трейхърн разтърси глава да прогони тези мисли. — Наистина прекалявам! Тя никога няма да вземе един роб за съпруг.“
Рурк и Шана — поставила длан на ръката му — вървяха начело на компанията, която се отправи към трапезарията. Милън плесна с ръце, за да внасят вечерята.
— Седнете до мен, мистър Рурк! — заповяда Шана и посочи стола до себе си, като седна на своето място на долния край на масата.
Ралстон остави на сър Гейлърд мястото от другата страна до Шана, срещу роба, а самият той седна срещу Питни, до Трейхърн. Така, ако се получеше някаква каша, той би могъл да се погрижи майсторски да я подлюти.
В началото разговорът вървеше сковано и вяло. Гейлърд само зяпаше Шана и щом се разкриеше възможност, потопяваше поглед в корсажа й, който бе стегнат силно и поднасяше още по-щедро великолепието на гърдите й. Рурк трябваше да полага усилия — без това ядосан от жадното кокорене на англичанина, — за да се владее. Само Ралстон бе прекалено разговорлив.
— Направи ми впечатление, сър — обърна се той към Трейхърн, — че „Гуд Хаунд“ чака за ремонт в нашия пристан. Възнамерявате ли, сър, да използвате шхуната за пътуването до колониите, или ще я използвате за търговия с островите?