— Лорд Хари? — издигна тя нежно гласец. — Имам чувството, че чух веднъж това име. Но не мога въобще да си припомня…
Питни подхвърли намусено:
— Чувал съм го. Наричат го „Хари палача“. Сигурно, защото е изпонакачил сума хора на бесилото в Трайбърн.
Гейлърд се направи на обиден:
— Злостна клевета!
Но Шана си пазеше още един въпрос:
— Често се питам как ли се чувства човек, който е изпратил някого на бесилката. Сигурна съм, че господин баща ви, сър Гейлърд, осъжда само хора, които го заслужават, но се питам понякога какъв ли страшен товар тежи на душата му! Вие отбирате ли от тези неща, сър Гейлърд? Навярно господин баща ви понякога ви разказва за това…
— Службата на моя баща е извън моите интереси, мадам. Никога не съм мислил за това.
— Ах! — и Шана разцъфна в усмивка на облекчение. — Колко жалко!
След като вдигнаха масата, компанията се оттегли отново в салона и Шана трябваше да търпи непосредствената близост на сър Гейлърд, който се намести до нея на дивана. Над крайчеца на ветрилото си тя наблюдаваше Рурк. Той точно палеше лулата си до вратата на верандата и с едва доловимо кимване посочи към градината. Скрила лице зад ветрилото, Шана се изправи и плахо каза:
— Стана задушно, татко. С ваше разрешение бих искала да изляза малко на верандата.
Трейхърн кимна, а Рурк се притече моментално.
— Мадам — усмихна се той на Шана. — След нападението на пиратите една дама не може да се чувства в безопасност без придружител. Затова ми позволете…
— Този път имате право! — пресече го сър Гейлърд и за ужас на Шана хвана ръката й. — Нали ще разрешите, мадам?
Сега Рурк бе този, който остана настрани, докато благородникът прекрачи прага до Шана и се ухили, триумфиращ, на роба.
Преди Рурк да успее да сложи ръка на бравата, усети, че някой лекичко го бутна настрана.
— Бъди спокоен, синко! — прошепна Питни. — Ако стане нужда, насреща съм!
Господарят на острова, който бе застанал с чаша ром в ръка пред бюфета, извади от джоба часовника си, погледна го и се обърна към Питни:
— Пет минути?
Питни също извади часовника си.
— По-малко, смятам. Благородникът е прекалено усърден.
— Значи басът остава?
— Остава — потвърди Питни и като прибра часовника си, погледна Рурк.
— Не сте виждали още Шана във върхова форма. Това е истинско преживяване. Ако непременно трябва да се безпокоим за някого, би трябвало да бъде по-скоро за сър Гейлърд.
В салона настъпи мълчание. Само върху лицата на Рурк и Ралстон бе изписано вълнение, макар и по различни причини. Рурк се чувстваше неловко и не знаеше какво да прави. Ралстон се хилеше доволен. Изведнъж от верандата се дочу гневен възглас, не много силно. Рурк скочи, а Ралстон остави чашата си, притеснен. Само миг по-късно се разнесе звънка плесница, последва проклятие, изречено от сър Гейлърд, което се проточи в стенание — беше пак гласът на англичанина.
Питни погледна часовника си.
— Печеля една бира! — заяви той на Трейхърн.
Всички хукнаха към вратата, но тя сама се разтвори и Шана се появи. С едната си ръка придържаше разкъсания си корсаж, а другата размахваше като от болка. Лицето й пламтеше като жарава под разрошената коса.
Трейхърн сложи ръка на рамото на дъщеря си, за да я успокои.
— Наред ли е всичко, детето ми?
— Да, татко — отвърна тя, сияеща. — По-добре, отколкото предполагате. Само дето, боя се, нашият високоблагороден гост сега украсява с благородното си тяло храсталаците.
Рурк метна на раменете на съпругата си своя жакет.
— Желае ли милейди да поискам удовлетворение?
— Ох, не, разбира се, мой пиратски капитане! — промълви тя тихо. — Той си получи наградата, клетият. Погледнете само!
Питни и Трейхърн точно отваряха летящата врата. Трейхърн сякаш се задави от нещо — в слабата светлина се видя как навън сър Гейлърд се бореше да прехвърли кокалестото си тяло през перилата, по цялата му дреха бяха полепнали в причудливи петна листа и клечки. Най-после той успя да сложи несигурен крак на верандата и като не предполагаше, че отвътре го наблюдават, започна да пощи полепналите боклуци от дрехата си. Не бе успял много в това си начинание, когато вдигна очи и видя тримата развеселени мъже. Само четвъртият от присъстващите го гледаше ужасено.
Сър Гейлърд се показа на висотата на положението. Вирна брадичка, огледа се високомерно и мина с най-възвишена походка покрай зрителите, без да удостои Шана с поглед. Въпреки всичко достойнството в позата му малко понакуцваше — едната му обувка бе останала някъде в градината.
Шана, потънала в твърде голямата мъжка дреха, се опита да направи лек дворцов реверанс.