Пред голямата къща се разнесе тропот на копита, след малко се появи Питни, той с наслада потри ръце и вдъхна всичките тези аромати на закуската. Питни подаде на Милън шапката си и пое с благодарност пълната чиния. Скоро край масата настъпи оживление. Денят бе чудесен, целият свят като че ли бе в отлично настроение. Но всичко това не трая дълго. Милън точно наля още кафе на Рурк, когато пред къщата се разнесоха викове, някой заудря с юмрук по външната врата. Джейсън отвори. Беше човек от селото, влезе направо в салона, бос и парцалив. Човекът застана пред господаря на острова, въртеше шапката в мазолестите си ръце и не знаеше как да започне.
— Мистър… ох… Ваша светлост…сър…
— Е, мистър Хенкс — подкани Трейхърн, изгубил търпение, — казвайте какво има!
Робърт почервеня и погледна смутено към Шана.
— Ами… — започна най-сетне той — излязох рано тая сутрин с лодката за риба, за мисис Хоукинс, нали я знаете. Всеки път ми дава по шест пенса. Та влизам с лодката да закрепя мрежите, и въдиците де, и гледам нещо лъщи шарено… В храсталака, искам да кажа. Горе на високото. На плажа значи. Отливът още не бе започнал, та изкарах лодката на пясъка и право горе, да го видя това, дето се шаренее… — Селянинът смачка от вълнение шапката в тежките си ръце и едва не се задави от думите си — Мис Мили, сър! Беше мис Мили. Лежеше си там… Мъртва, сър. Пребита… В една локва, сър! Мили, ви казвам… Лежеше си там…
В салона всички замряха. Той продължаваше да се бори с думите.
— Някой ще трябва, такова, да каже на госпожа Хоукинс, сър. Аз не зная как да го издумам. Нали, щото й е единствено дете. Трябва да й го каже някой, ама да го направи така, че да не й е толкова болно, сър. Ще можете ли вие, сър?…
— Милън! — ревна Трейхърн и прислужникът едва не изпусна от страх чинията. — Медък веднага да впряга и да докара каретата! — Той бутна назад стола си и всички скочиха от масата заедно с него. — Ти тръгваш с нас, Хенкс, ще покажеш мястото.
Някъде съвсем дълбоко в главата на Шана проблесна мисълта, че сега вече тайната й отново е запазена, но като че ли то вече нямаше голямо значение. С каква готовност би изповядала всичко на баща си, само да не се бе случило това с Мили! Никога не бе изпитвала ненавист към момичето, наистина беше досадно и нахално, а пък и глупаво — но това не можеше да бъде причина да й желае злото. Изведнъж всичките й собствени грижи се видяха на Шана незначителни.
Рурк, който придружи Шана навън, бе не по-малко объркан. Вчера атентатът с него, днес убийството на Мили… Имаше ли нещо общо между тях? Някаква грозна черна сянка надвисна над чудесните дни, на които се наслаждаваше, откакто Шана бе разрушила всички бариери между тях двамата.
— Шана, детето ми! — Гласът на Трейхърн накара всички да забавят крачките си. — Най-добре ще е вие да останете вкъщи!
Шана поклати глава със спокойна решителност.
— Щом някой трябва да каже на мисис Хоукинс, най-добре ще е до нея да има жена. Ще дойда.
Бащата и съпругът погледнаха Шана — и единият, и другият с гореща благодарност за нейната мъдрост и разбиране. Трейхърн кимна. Всички се качиха безмълвно в откритата карета.
Мили лежеше в една падина по лице. По време на прилива водата сигурно е образувала тук голяма локва, но слънцето бе изсушило пясъка и сега изглеждаше така, сякаш Мили е заспала на плажа. Но като приближиха, видяха страшна картина. Дрехите й бяха разкъсани — по тялото бяха останали само парцали. Тънки червени ивици бяха нашарили младото тяло. Някой я бе пребил до смърт с камшик или тънка пръчка. Ужасните синьо-червени подутини по ръцете и горната част на тялото явно бяха следи от някакъв жесток юмрук или дебела тояга. На лицето й зееше дълбока рана, която се губеше в тъмните коси на момичето. Едната й ръка все още бе вкопчена в тревата, Мили се бе опитвала да се задържи, преди да настъпи отливът. Другата й ръка бе разперена и под нея бе написана някаква буква, нещо като „Р“, не много четливо, правата линия се губеше в криволици в пясъка, там, където пръстите бяха замрели в предсмъртна конвулсия.