— Не беше лошо дете. — Тя се усмихна, потърси сухо място на престилката си и избърса цялото си лице. — Упорита беше малко понякога, това е. Приемаше по някой и друг подарък от мъжете, монета някоя, та реши, че мъжете ще й дадат всичко, което желае… И тогава започна да си измисля разни истории… Ох, мистър Рурк, знам какви ги разправяше за вас, ама аз не вярвам да сте я пипнали дори. Все плачеше във възглавницата, щото не искате и да я погледнете. Като ви чистеше работите, седеше и се топеше по вас…
— Мисис Хоукинс — запита меко Рурк. — Имаше ли и други мъже, някой по-близък?
— Много бяха! — Тя шумно се изсекна. — Ама нито един за по-дълго. Е, имаше някакъв напоследък, ама не го зная кой беше. Мили нищо не казваше, нощем само се срещаха. Някъде далеч от селото…
— Дали някога мистър Ралстон… — Трейхърн не знаеше как да довърши.
— А, не! Той не! Той все й казваше, че била евтина стока. Дори веднъж я наби с камшичето, дето все го носи със себе си. — Жената се усмихна. — А Мили му се подиграваше. „Стар скелет“, все така викаше за него. Или „вкиснат кюп“, все се подиграваше…
Сълзите отново бликнаха, жената се разхълца, целите й рамене се тресяха. Шана скочи и започна да я утешава. Когато се поуспокои, госпожа Хоукинс се наведе и целуна Шана по бузата.
— Вървете си сега, дете мое — усмихна се тя. — Хубаво направихте, че дойдохте, ама сега искам да съм си самичка…
— Ако имате нужда от нещо, мадам — обади се Трейхърн, — не се колебайте елате при мен. — А след това добави: — Мили е оставила някакъв знак на пясъка. Едно „Р“… Да знаете някой, който…
Госпожа Хоукинс поклати глава.
— Не си трошете ума със знаците на Мили. Тя така и не се научи да пише…
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Беше вече късен октомври. „Хамстед“ стоеше на пристанището готов, сега имаха думата товарачите — корабът се стягаше за пътуването, което Трейхърн възнамеряваше да предприеме със своята твърде претенциозна свита до английската колония Вирджиния. И докато хората, които го съпровождаха, щяха да гостуват на семейство Бошан, планът на Трейхърн предвиждаше бригът и шхуната да въртят търговия по крайбрежните колонии.
Междувременно дъскорезницата бе изникнала като едра гъба. Всеки ден я приближаваше все повече и повече към завършването. Селският ковач изкова грубо един трион, който вече вършеше работа, разбира се, докато дойдат истинските инструменти от Ню Йорк. По настояване на Рурк в поръчката бяха включили най-различни триони, всеки с различно предназначение. Наистина беше голям ден, когато „Маргарита“ пристигна и най-после стоката бе разтоварена.
Скръбта по Мили отстъпи място на едно радостно събитие: Гетлие и Дора се явиха в господарската къща и плахо — какъвто си беше техният маниер — обявиха, че възнамеряват да се женят. Веднага вдигнала чаши за щастие и благоденствие, а Шана много настоя да направят една обиколка из острова — не след дълго каретата спря пред някаква малка постройка, която Шана представи на смаяния годеник като новото училище. Толкова дълго бе настоявала пред баща си за него! Гетлие полудя от радост, като застана пред многобройните сандъци с книги, таблици и разни учебни пособия, които Шана бе поръчвала, докато той, Гетлие, никога не бил желал нещо повече от това да стане учител на острова на Трейхърн. Двамата с Дора се впуснаха да разопаковат цялото това богатство. Шана тихичко се измъкна и остави годениците на тяхното щастие, самата тя страшно щастлива.
Всред цялата тази суетня изглеждаше, че благородният сър Гейлърд е решил да се настани завинаги в Лос Камелос. Като че не се бе разсърдил кой знае колко на получения от Шана отказ, поне не личеше да се стяга да напусне острова, макар че Орлан Трейхърн вече с големи усилия изпълняваше задълженията си на домакин. Маниерите на сър Гейлърд си оставаха безупречни, сега високомерието му изглеждаше посмекчено, макар и съвсем, съвсем мъничко. Животът в Лос Камелос вървеше по своя нормален ход, докато не наближи онзи чудесен ден, в който новият учител щеше да празнува своята сватба. И тъй като на Лос Камелос сватбите бяха рядкост, цялото население на острова реши, че този ден, независимо от плахостта и скромността на новобрачните, трябва да бъде повод за истинско тържество. А понеже на такива тържества никой не пести алкохол, господарят на острова пък определи — предвидливо и мъдро — следващия ден да не се работи. Цялото население на острова се стече да помогне — издигнаха срещу училището спретната дървена къща за младоженците, обзаведоха я с волни пожертвования — хората мъкнеха подаръци с каруци. Питни умело скова широко легло с балдахин. Шана и Хергъс се заеха с булката. Шана уши скъпа сатенена рокля с цвят на млада царевица, а шотландката изкъпа Дора с такова усърдие, което се полага само на принцеса. Хергъс нави косите й и измайстори страхотна фризура. Под нейните сръчни и любящи ръце невзрачното момиче разцъфна като ярък цвят.