А когато прозвуча тържественото „Да“, Рурк почувства едва ли не благоговение, защото в този час Дора бе наистина чудно красива.
С приближаването на вечерта веселието се разрази с пълна сила. Шана бе застанала с Питни и баща си на кръстопътя, където сега бе центърът на народния празник — около нея се вихреше всичко, което можеше да се види, да се чуе или да се помирише. Всред гъмжилото от развеселени хора и Шана чувстваше в сърцето си весела възбуда. Навсякъде ярко пъстрееха гирлянди и венци от екзотични цветя. Букети от ароматни треви освежаваха въздуха, факли и фенери придаваха на сцената някакво кобалтовосиньо сияние, гръмки смехове и дръзки песни замайваха главите.
Като се опитваше напразно да надвика шума, Рурк изникна до Шана и сложи в ръката й чаша шампанско. Още при първата глътка Шана почувства някакво гъделичкане не само в носа, но и в стомаха, заля я искряща топлина.
Нежният вечерен бриз носеше сладките ухания на вкусни гозби, примесваше острия аромат на току-що наточена бира и ром. Роби и надничари, слуги и свободни — всички взимаха участие в празничната шумотевица. Трейхърн се разхождаше с Питни край дългите маси, отрупани с лакомства, искаше да опита от всичко. Шана подаде ръка на Рурк, за да последват примера на младоженците и да танцуват. Сега музикантите засвириха още по-сърцато, един селянин подаде на Шана нова чаша шампанско и тя отпусна юздите на своята радост. Останала без дъх след танца, тя изпразни чашата на един дъх и пак се остави на ритъма да я носи, смехът й се сливаше в дует със смеха на Рурк, в главата й бе толкова леко! До самите й очи тъмнееше лицето на Рурк, с тези ослепително бели зъби, със златните искри в погледа… Сърцето й лудо биеше, паднаха всички вериги, с които сама се бе оковавала през месеците на своя двойствен живот. Мястото и времето изгубиха всякакво значение, чувстваше се свободна като птица. Какво я интересуваше сър Гейлърд Билингсхъм, който стоеше там някъде всред множеството и напразно се опитваше да насочи вниманието на Трейхърн към нейното непристойно държане? Какво я интересуваше мрачното изражение на изпълнената с подозрения Хергъс? Тук, всред всичките тези хора, тя бе сама с Рурк, виждаше само него, усещаше само него, тя просто искреше от щастие, никога не се бе чувствала толкова лека, толкова радостна и в такова единение със света наоколо.
Гейлърд — едно мрачно лице до Трейхърн — настояваше за отговор от господаря на острова:
— И все пак какво смятате да предприемете? В Англия би избухнал истински скандал, ако един роб се осмели да се гаври така с една лейди. Наложително е да му се даде да разбере кой е! И не мисля да подценявам вашия авторитет, ала на ваше място като управител аз щях да се погрижа, щото към дъщеря ви, а с това и към всички дами да се отнасят с дължимото уважение!
Трейхърн отпиваше от виното си и измерваше благородника с развеселен поглед.
— Навярно не сте пропуснал да забележите, сър Гейлърд, че дъщеря ми си има собствен начин да си осигури дължимото уважение. Напоследък свикнах да се съобразявам за много неща с преценките на дъщеря ми, та може би дори и повече, отколкото го прави самата тя. Ако непременно смятате, че трябва да се предприеме нещо, оставям ви свободата вие да се заемете с възпитанието й.
С рязко движение Гейлърд опъна жакета си от златист сатен и източи врат високо над яката си.
— В случай, че мадам Бошан благоволи да стане моя съпруга, мой дълг е да й осигуря защита срещу всякакви такива долни типове. Това е мой възвишен дълг в качеството ми на рицар на кралството.
Щом англичанинът се отдалечи, Трейхърн погледна Питни и се засмя:
— Господин благородникът, изглежда, не успя да научи нищо тук при нас. Да се надяваме, че пакостите, които ще стори, няма да ни струват прекалено скъпо.
Усмивката на Рурк внезапно секна, когато някаква тежка ръка се стовари на рамото му и целия го извъртя. Лицето на сър Гейлърд бе свито в подигравателно презрение. Шана се ококори, слисана от такова нахалство.
— Повторно — започна през стиснати зъби рицарят — съм принуден да ви напомня за вашето обществено положение. Мястото ви е при прислугата, при другите роби! Настоявам занапред да не досаждате повече на мадам Бошан. Разбрахте ли ме?
Рурк спокойно погледна дългите пръсти, сграбчили жакета му. Но преди да успее да предприеме нещо, Шана перна тези пръсти, като че бяха някакво гадно животно. Тя погледна англичанина със святкащи от ярост очи, а той, явно не забравил плесницата, която бе получил от недотам нежната й ръка, отстъпи крачка назад.