— Пречите, сър! — процеди Шана с укор. — Имате ли някакво извинение?
Народът бе спрял да танцува и зяпаше. Надигнаха се гласове и дори сър Гейлърд долови гневните нотки. Тук той бе чужд, докато Рурк отдавна си бе извоювал достойно място всред хората от Лос Камелос. За тях сър Гейлърд бе чужденец, и то не от най-обичаните.
Гейлърд опита по-умерен тон:
— Мадам, аз само искам този човек да се отнася към вас с дължимото уважение! Напълно е възможно да му се чувствате задължена, защото той ви спаси от ръцете на пиратите. Ала мой дълг като джентълмен е да бдя за доброто име на една дама!
На Шана й стана ужасно смешно, че този дръвник сега пред всички заявява, че иска да пази честта й, а насаме се опитва да й бърка в корсажа. Тя се изсмя направо в лицето му:
— Уверявам ви, сър, че не съм благородна дама! — А като хвърли поглед към развеселеното лице на Рурк, Шана добави: — Дама може, но най-многото неблагородна!…
Тя взе чашата от мъжа си и я подаде заедно със своята на смаяния аристократ.
— Бъдете така добър, сър Гейлърд, и оставете някъде тези чаши!
Тя хвана Рурк за ръка, помаха на музикантите пак да засвирят за танц и подхвърли на сър Гейлърд:
— А сега ми се дощя да потанцувам с моя роб!
Рурк се захили в лицето на рицаря, което ставаше все по-червено.
— Може би друг някой път!… — И поведе Шана.
Дръжките на чашите се разтрошиха в ръцете на сър Гейлърд. Без да каже нито дума, той тръгна нанякъде.
Шана отново се гмурна във веселия кипеж. Сега цигулките още по-весело канеха на танц, танцьори и танцьорки се надпреварваха да измислят нови стъпки и завъртания, ободрявани от ритмичното пляскане с ръце, поздравявани с аплодисменти. Танцуваха, докато останат без дъх, тогава сядаха омаломощени да хапнат и да пийнат. Шана държеше в ръката си нова чаша шампанско, по-весела и по-неудържима от преди. Когато успяха да се сместят на една от пейките до отрупаната с ястия маса, Шана се притисна плътно до Рурк, коляното му галеше крака й, рамото му — нейното рамо, а защото бе толкова тясно всред всичките тези пируващи хора, той трябваше да преметне ръка на облегалката зад гърба й. И тъй като светлината на лампионите не достигаше навсякъде, а и зад тях нямаше хора, някак от само себе си ръката му се плъзгаше все по-надолу по гърба й, към мястото, откъдето тръгва най-сладката тръпка…
Мадам Дюпре, тъмнокосата красавица, и нейният съпруг седяха чак в долния край на масата. Капитанът се бе върнал току-що от едно дълго плаване, бяха изцяло погълнати един от друг. Като гледаше сега как влюбеният капитан обсипва с целувки врата и раменете на своята съпруга, Шана започна да променя мнението си за този набеден женкар.
— Колко са сладки! — пошепна тя на Рурк. — Започвам да вярвам, че обича жена си!
— Ох, момиченце! Не и наполовина толкова, колкото аз ви обичам! — въздъхна Рурк. — Толкова ви желая, че имам чувството, че панталонът ми ще се спука по шевовете! А вие сте седнала да ми хвалите другите мъже! Трябва ли да мра от глад, когато пред очите ми са най-апетитната розова гръд и гладките като коприна бедра? Трябва ли да се преструвам, че тези сочни плодове ме оставят безразличен? Неудържимо копнея за ябълката на вашата любов, о, боже, с каква наслада бих я изхрупкал!
— Шт!… — Шана тихичко се кикотеше и се притискаше все по-силно към него. — Вие сте пиян! Ако ви чуе някой…
Ала Рурк бе сигурен, че в тази празнична врява никой освен Шана не може да чуе думите му. Той се усмихна широко.
— Наистина съм пиян, пиян от онзи нектар, който ме замайва по-силно от вино и подпалва треска в кръвта ми. В слабините ми бие огън… Тръгни с мен, красавице! Яхни пламенния дракон и аз ще разпилея без страх и укор по всички ветрове мечтите ти за някакъв рицар! Само една целувка, едно нежно докосване, една мила дума — и аз ще се излюпя като какавида, на мястото на твърдите люспи ще се покаже човешка кожа… Ах, мое скъпо сърце! Имайте малко милост към омагьосаното чудовище! Като бедна прокълната душа то се влачи след вас и проси за един-единствен поглед, само за един знак от любимото същество. Като знаме се веят златните ви къдри. Ще мога ли да се надявам, че благородната девица ще престане най-сетне да вижда в мен грозното чудовище, а да види единствения, онзи, който е готов през целия си живот да целува земята, където стъпвате… О, Шана, любов моя! Имайте милост към омагьосаното чудовище, притиснете ме към нежната си пазва и ме освободете от люспестата кожа!…