Някаква топлота, някаква необяснима нежност изпълни сърцето на Шана. На устните й беше да се отрече завинаги от всичките лелеяни мечти, мечтите на една порцеланова статуетка. Само онова, което изпитваше в този час, само то бе действителност: кракът на Рурк до бедрото й, ръката й върху гърдите му, звънкото съзвучие от всичко онова, което ги заобикаляше, което можеше да се чуе, да се види, да се помирише. Единствен той бе нейният любим за цял живот, тя искаше само него, до сетния си час. Не го отхвърляше повече. А и не беше вече вдовица — траурът бе свършил. Всичките й сетива трептяха от съзнанието за неговата близост.
Някой вдигна тост за младоженците и мисълта на Шана изплува обратно към празненството. Всички вдигнаха чаши, Шана последва примера им и пи за щастието на верните спътници Гетлие и Дора, които след толкова години на унижение сега плачеха от радост и щастие.
Рурк и Шана тръгнаха заедно с другите да изпроводят младоженците до новия им дом. С песни, танци и шеги потече по улиците веселата река на множеството. До рамото на Рурк Шана също пееше и танцуваше, опитваше се дори да отговаря на грубите задявки на моряците.
След бурната веселба бе истинско облекчение, когато множеството постепенно започна да се разотива. Рурк отведе Шана при Трейхърн, който се разпореди за каретата. Шана се качи първа, чинно загърна големия си шал върху гърдите, усмихваше се като котка, която току-що е изяла цяло ято канарчета. Рурк и Хергъс заеха места от двете й страни и предоставиха на сър Гейлърд да избира: или да седне до кочияша на капрата, или да върви сам пеша. Като видя затруднението на благородника, Питни се смести по-близо до господаря на острова — който отбеляза това с едно сърдито изсумтяване. Гейлърд въздъхна, но тъй като не му се искаше нито да търси друг кочияш, нито да върви пеша, се подчини на съдбата си и се пъхна в тясната пролука между стената на каретата и Питни. Останалите бегло забелязаха как лакътят на Питни се бе забил в ребрата на сър Гейлърд. Конете едва потеглиха, когато се разнесе първото болезнено изохкване, последваха още и още — по целия път до дома сър Гейлърд приличаше на човек, който страда от стомашно разстройство.
Най-после стигнаха. Следвана от камериерката, Шана се отправи към стаята си. Чак когато вратата се затвори след тях, Шана свали шала от гърдите си, внимателно постла копринената кърпа на леглото и измъкна бутилка шампанско. Хергъс гледаше господарката си слисано.
— За бога! Какво сте намислили пак? — Явно бе, че славната Хергъс бе започнала да се съмнява дали господарката й е с всичкия си. — Като че не пихте достатъчно, като се перчехте безсрамно с вашия роб пред целия свят! И всичко това пред очите на татко ви! Ако смятате, че господарят е глупак, който е сляп и не вижда какво правите, значи имате в главата си повече плява, отколкото съм си мислила досега!
— Ох, Хергъс, ако можехте да не мислите толкова много! — Шана хукна към салона да търси чаша. — Всичко това е, защото моят траур свърши, не е ли това повод за празнуване!
Хергъс изсумтя презрително.
— Преди всичко не сте били достатъчно дълго омъжена, та да сте истинска вдовица. Мистър Бошан трябваше да поживее поне да ви остави едно дете в корема. Щяхте да си помислите тогава дали можете да се развявате без срам с тоя мистър Рурк!
Шана остави чашата си. Стори й се, че наистина е препила. Скри бутилката зад една възглавница на креслото. Хергъс само я наблюдаваше, вече убедена, че господарката й не е с ума си.
— Ще ви сложа да си легнете — сгълча я камериерката. — Вече чувам, че мистър Рурк се качва по стълбите. Каквото имаше да се каже, казах го. Само липсва и той да чуе!
Вечерният ветрец играеше закачливо с пердетата. В тишината, обгърнала голямата къща, Шана чуваше стъпките на Рурк из съседната стая. Като по чужда воля Шана отметна завивката, стана от леглото и тръгна към верандата. Само миг и изчезна като видение.
Не можа да чуе, че външната врата към стаите й се отвори и някой влезе.
— Татко ви каза, че ще се качи за малко при вас…
Хергъс се озърна в празната стая изумена. Само изохка, като разбра.
— Господи! Пак е при онзи! А баща й сигурно вече се качва…
Рурк точно бе започнал да се съблича. Стоеше облегнато голи гърди, на едната колона на леглото. Очите му просветнаха със златисти пламъци, когато съзря Шана. Батистената нощница едва прикриваше красивото тяло. Зрялата й гръд напираше под тънката материя, сякаш щеше да я скъса. Очертаваха се нежните й бедра. Сетивата на Рурк се напрегнаха до крайност. Шана се плъзна с босите си крака по килима, устните й се отвориха в усмивка, в която нямаше и следа от свян.