— Моят пиратски капитан! — прошепна тя. — Най-черният от всички демони! Как умее да оплете в мрежата на думите си неопитните девойки! Сега кажете истината най-после! Наистина ли не друг, а само люспесто чудовище се хвърли между девствените ми бедра в онази бурна зимна нощ? Не, не мога и не искам да го повярвам! Това беше един тъмен и красив жених, той откъсна плода и без да му се наслади истински, още не дошъл, изчезна отново в тъмата! Но какво го доведе на този остров? Желанието да откъсне екзотичното цвете? Или жаждата за отмъщение го караше да проследи момичето, което пожела да избяга от брадясалия затворник, в когото твърде късно видя мечтания принц? Какъв тъмен демон стои сега пред мене? Какво да мисля за гарвановочерните къдрици, за силните ръце, които искат да ме галят? Кажете ми, галантни кавалере, какво тече в жилите ви: кръвта на демон или горещата кръв на човек, способен на истинска любов?…
Палещият му поглед обжари кожата й и проникна в плътта й.
— Ела, момичето ми! — прошепна той хрипливо. — Сега ще ти покажа…
Смях избълбука в гърлото на Шана, тя сложи ръце на плоския му твърд корем и ги плъзна нагоре към гърдите, галещи и възбуждащи едновременно, докато усети ударите на сърцето му.
— Мисля, че сте по-скоро човек, а не демон! — измърка тя, когато ръцете му обхванаха бедрата й. От гърдите й се откъсна стенание, като котка, която зове котарака. Бавно и все по-силно тя се притискаше към него — най-напред устните, след това зърната на полуголите й гърди. Нейната жар разпали и него, кръвта му кипна.
— Шана! Шана! — зовеше дрезгаво гласът му, ръцете му обгърнаха тялото й, почти я смаза с тежкото си тяло, лицето му се надвеси над нея и жадната му уста всмукна меките влажни устни.
Сподавен вик го накара да отвори очи. На вратата към верандата стоеше Хергъс с ръка на устата, с опулени очи, един господ знае дали от изумление, от страх или от ужас. Сякаш някой плисна ледена вода върху Рурк.
— Имаме компания — промълви той и отдалечи Шана от себе си на една ръка разстояние. Рурк стана и се обърна с гръб към камериерката, защото тесните му панталони не можеха да скрият желанието, което напираше в него. Той грабна набързо някакво копринено манто от гардероба, за да прикрие издайническото доказателство за своята страст.
— Хергъс? — най-после Шана можа да проговори. — Какво става? Шпионирате ли ме?
Тъй като с Шана, която се цупеше сърдито, явно не можеше да се говори, прислужницата се обърна към мъжа, който грижливо тъпчеше с мрачна усмивка лулата си и като че ли също не бе готов да даде ухо на обясненията й.
— Мистър Рурк! — извика Хергъс. — Няма време за губене! Господарят на къщата каза, че ще посети Шана… Намери ли я при вас… Мили боже, какво ще стане!
Тя млъкна, като гледаше слисана към голямото легло. Шана се бе гушнала и вече се унасяше в сладка дрямка.
— Олеле, боже! Ами сега! — Хергъс наистина бе ужасена.
Рурк извади лулата от устата си и прошепна:
— Бързо! Вървете и разгърнете завивките на леглото й!
Камериерката хукна, Рурк остави лулата, грабна на ръце Шана. Едва я бе сложил в собствената й постеля и бе хвърлил лека завивка върху нея, когато вратата към коридора се отвори. Рурк има време само да стигне до верандата и там остана — Трейхърн бе твърде близо, за да не чуе бягащите стъпки.
— Легна и веднага заспа — дочу Рурк гласа на Хергъс. — Като покосена! Сега прибирам малко дрехите…
— Добре, добре! — отвърна Трейхърн. Последва дълга пауза и бащата отново заговори загрижено: — Кажете, Хергъс, не сте ли забелязали напоследък каква голяма промяна има в Шана?
— Ох, знаете ли, господарю… май че не съм! — заекна камериерката. — Просто е пораснала, навярно. И все пак, да, може да се каже…
— Да, да, може да се каже — повтори Трейхърн замислен. — Бих искал майка й да беше жива! Моята Джорджиана беше много по-близка с детето, отколкото съм аз. Но и аз научих не малко през тия последни месеци. — Той въздъхна. — Може пък всичко да е за добро! Е, лека нощ!
Вратата се затвори, Рурк се облегна с облекчение на стената. Хергъс дойде навън и го потърси с очи в тъмното. След това застана пред него.
— Вие сте глупак, Джон Рурк! Искате да стана измамница! Господарят, добричкият, ми има пълно доверие, вярва, че дъщеря му е в сигурни ръце! Предупреждавам ви обаче, няма да си горя втори път устните с лъжи!
Лицето на Рурк не можеше да се види в тъмното, ала гласът му издаваше, че думите на тази чудесна жена са го наранили.
— Бог ми е свидетел, че никога няма да поискам такова нещо от вас. Има време да се живее и време да се мре. Но понякога изглежда, че времето да се живее е прекалено кратко. Хергъс, имайте малко търпение! Мога да ви се закълна, че правя всичко само да бъде Шана щастлива. Защото трябва да знаете, Хергъс — гласът му се превърна в шепот, — обичам тази жена повече от всичко на света.