— Имаше една малка злополука — обясни Рурк нервно, като изгледа остро Ралстон. — Злополука, която не беше случайна…
— Вероятно пак небрежност на скъпоценните роби — Ралстон посочи с нагайката си към Рурк. — Това ли е причината да сте в това необичайно одеяние?
— Би могло да се каже — намеси се надзирателят.
— Мистър Рурк стоеше на брега, когато трупите тръгнаха. Спаси се само защото, като се хвърли във водата…
— Наистина сърцераздирателно! — присмя се Ралстон. — Винаги сте забъркан, щом има някаква щуротия! — Той погали нежно върха на камшика, обмисляше нещо. — Но все знаете как да обърнете всичко в своя полза. Явно имате нужда от повечко строгост!
Рурк гледаше Дългия със студен поглед. Той нямаше да допусне — закле се в това — да изпита на гърба си малкия камшик. Мили може да е скимтяла под безмилостните удари, но ако Ралстон наистина бе убиецът, сега имаше да се разправя не с едно безпомощно момиче, а с един опитен мъж.
Тропот на копита откъм пътя привлече вниманието на присъстващите. С тежки копита Атила изскочи от завоя. Шана уплашено дръпна поводите. Жребецът се подхлъзна и спря.
— Мистър Рурк! — изуменият поглед на Шана се плъзна по прогизналата му дреха. — Откога се къпете напълно облечен?
— Злополука, мадам — излезе напред един от работниците.
— Злополука? — извика Шана и понечи да слезе от жребеца. Ръцете на Рурк я хванаха през талията и помогнаха на красивата щерка на господаря на острова да слезе пред завистливите погледи на зяпачите. — Какво стана? Ранен ли сте?
Рурк не успя да отговори. Рамото на Ралстон то бутна грубо настрани.
— Стой на разстояние, глупако! — Нагайката заплашително приближи. — Предупреждавам те за последен път, че на роб не приляга да докосва една знатна дама!
Ралстон млъкна, за да изчака отговор на ругателството си, ала Рурк само го измери с твърд, пронизващ поглед.
— Мадам! — обърна се сега Дългият към Шана. — Не е разумно да се доверявате на този негодник! — Крайно непредпазливо е да бъдете близка с него. Всичките тези мъже са изметът на обществото и положително не заслужават вашите грижи!
Шана се вкамени от гняв, само очите й изпускаха зелени светкавици.
— Мистър Ралстон! Вече три пъти се изпречвате на пътя ми и обсъждате моето поведение!
Лицето на Ралстон стана яркочервено от тази забележка, направена пред толкова много хора. Но Шана не го остави дори да поеме дъх. Тя пристъпи към него и опря върха на собствения си камшик до гърдите му.
— Да не сте посмели повече да ми се изпречвате! Някой ден ще трябва да отговаряте пред мене за много неща! В момента ви казвам само това — махайте се от очите ми!
Ралстон кипеше, но нямаше друг избор, освен да се подчини. Побеснял от гняв, той отиде до колата си, но преди да се качи, само пролая:
— Марш на работа! Стига сте мързелували! Видя ли още някой да клинчи, ще го нашибам на място!
В момента обаче само конят му опита камшика. Той подскочи, като да го яздеше самият дявол.
— Ранен ли сте? — попита тихо Шана.
Рурк се усмихна.
— Разбира се не, скъпа!
— И все пак, какво се случи?
Рурк сви рамене, след това накратко разказа за всичко — и за следите, които бе открил.
— Виждате, любима, че има някой, който не е съгласен с моето присъствие тук.
Шана постави разтрепераната си ръка на рамото му.
— Рурк, нали не мислите, че аз… В очите й имаше сълзи.
— Не, ангеле мой! — поклати той глава. — Такова нещо не ми е и минавало през ум! Вярвам ви, като на собствената си майка. Не, не, разбира се, не се страхувайте!
За момент Шана не можеше да проговори — дали от страх за живота му, дали от вълнение заради признанието, което й бе направил.
— Но защо някой ще иска да ви погуби? — издума тя най-после.
Рурк се засмя.
— Неколцина пирати, например, биха имали достатъчно основание. Но се съмнявам, че ще имат куража да дойдат тука. Във всеки случай, ще трябва вече да бъда по-внимателен!
Един от работниците се изкатери нагоре по хълма, като стискаше в ръка една шепа мокра слама.
— Шапката ви, мистър Рурк! — каза той и му подаде със съжаление безполезната стиска слама. — Сега щяхте да изглеждате точно така, ако не бяхте показали достатъчно присъствие на духа!
Мъжът се плъзна надолу по хълма, без да изчака да му благодарят. Рурк погледна жалките остатъци от шапката си, които стискаше в ръка, и вдигна най-после искрящите си от смях очи към Шана.
— Виждате ли — каза той. — Можех отдавна да съм свободен човек, ако не се налагаше непрекъснато да си купувам нови шапки!