Ралстон трепереше от студ в дебелата си вълнена дреха и бързо се скри в кабината си, мечтаейки за топлинката на Англия. Сър Гейлърд, какъвто си бе смел, издържа само минута повече и се оттегли с въздишка на завет под палубата. Само Питни и Трейхърн останаха да видят по-отблизо зелените хълмове. Шана се сви между двамата, намирайки мъничко завет. Капитанът издаде команда, корабът промени курса си, сега се движеха на югозапад, успоредно на брега. Скоро се появиха малки острови, същински естествени бастиони пред брега.
— Толкова е пусто! — възкликна Шана разочаровано, като изказа всъщност гласно онова, което всички мислеха. — Нищо освен пясъци и храсти. Къде са къщите, къде са хората?
Капитан Дъндас бе застанал зад тях. Той се усмихна компетентно.
— Ще трябва да се качваме два или три дни нагоре по река Джеймс, за да стигнем до Ричмънд.
Малко по-късно брегът изчезна зад хоризонта, но рано следобед отново се появи суша. Когато се изравниха с „Хамстед“, отдясно се появи малка двумачтова бригантина. Първият боцман на капитан Бошан, Едуард Бейли, се качи на борда.
— Капитан Бошан ме изпраща да ви преведа здрави и читави нагоре по реката — докладва лоцманът на капитана на „Хамстед“. След това измъкна от чантата си пакетче в намаслена кожа и извади пачка документи. — Моите документи и няколко карти на реката… — За Трейхърн носеше писмо. — От господин Джон Рурк — обясни той.
Докато Трейхърн четеше съобщението, боцманът се обърна с широка, открита усмивка към Шана:
— Семейство Бошан очаква с нетърпение да се запознае с вас, мадам. Всички обявиха капитана за лъжец, когато се опитваше да ни опише как изглеждате. Но сега сам виждам, че той не успя да опише и наполовина вашата хубост!
На Шана този директен комплимент се хареса и тя благодари на офицера с най-хубавата си усмивка.
— Явно, че ще трябва да поговоря с капитан Бошан — засмя се тя. — Не мога да оставя да си играят така със славата ми!
— В писмото се казва — обясни Трейхърн, — че капитан Бошан е взел мерки за по-нататъшното ни придвижване от Ричмънд. Мистър Рурк е тръгнал вече напред, за да провери дали всичко е наред. — Трейхърн спря поглед върху дъщеря си. — А аз едва ли не се страхувах, че може да изостави кораба си и да избяга на свобода. — Шана зяпна от изненада, но баща й само сви рамене. — Аз бих го направил. Щях да отпиша шхуната и да ударя в храсталаците. — Сега той се закиска и й намигна. — Постепенно започвам да се съмнявам дали е толкова умна глава!
Шана сърдито му обърна гръб. Мистър Бейли се направи, че не разбира за какво става дума. С присвити очи той се взираше в небето и искаше да определи вятъра.
— Що се отнася до мистър Рурк — отбеляза най-после Бейли, — направи ми впечатление на човек с изключително чувство за чест. Ако питате мене, той може да бъде чудесно един Бошан, дори да го гледаш и с най-строго око.
Щом Шана се обърна към него, той вече говореше на капитан Дъндас:
— Можете на пълни платна да тръгнете на запад. Така ще можем да изминем добра част от пътя, преди да се е стъмнило.
След Уилямсбърг реката стана по-буйна. Тук селищата по брега бяха по-редки. Нощта наближаваше и корабът хвърли котва.
Шана се бореше със самотата в кабината си. Една малка печка излъчваше топлина, но нощният хлад продължаваше да нахлува. В леглото й липсваше топлината на Рурк. Тя стана, отиде до раклата и извади пеещия часовник. Рурк я бе помолил да го вземе при пътуването — сега тази свиреща кутия бе единственото, което я свързваше с него. Часовникът бе тежък, по-тежък, отколкото изглеждаше; финият нежен филигран, който покриваше кутията, създаваше чувството за лекота. Но именно тежката кутия осигуряваше пълния резонанс на звуците.
Шана вдигна капака и кристалнобистрите звуци изпълниха тясното помещение с присъствието на Рурк. Свиреше песента, която Рурк толкова често пееше или свиреше с уста. Тя тихичко затананика мелодията, затвори очи, връхлетя я споменът за силните ръце, които я прегръщаха; за златните очи, които потъваха в нейните… Една усмивка, която изкушаваше, гневеше или успокояваше, топлината до нея, силата на мускулите му, когато работеше под слънцето или я обгръщаше нежно в тъмнината…
Последният звук замря в тишината на каютата. Шана отвори очи, с дълбока въздишка прибра отново часовника.