— Още само ден или два, любими!… — прошепна тя в тъмнината. — Цяла вечност, и въпреки това почти нищо… — Чак сега Шана осъзна какво бе казала. В очите й бликнаха сълзи. — Да, любов моя, обичам те! Никога повече няма да имаш причина да се съмняваш в това!
Веднага след закуската Шана отиде с баща си на палубата, за да не пропусне нищо от гледката на Новия свят. Пъстрото многообразие на разстилащата се пред очите им страна ги изпълваше с възторг. Изпълнен с благоговение, Трейхърн непрекъснато повтаряше:
— Истинска мечта за всяко търговско сърце! Мечта! Пазар, до който никой не се е добрал досега!
По двата бряга на реката се разстилаше необработена земя, почвата беше тлъста, черна. Появиха се ниски хълмове, започнаха да стават все но високи, но върховете им се виждаха скални зъбери, издигащи се над гъстите гори, които се спускаха до бреговете. Видяха се къщи, някои от тях бяха от червени тухли, толкова големи и яки, сякаш криеха зад стените си съкровища. Реката все още бе широка повече от миля, течението обаче ставаше все по-силно.
Преди пладне корабът навлезе в широк завой на реката, оттук вече водите станаха буйни, екипажът трябваше да напрегне всичките си сили да се бори и да маневрира с платната — на няколко пъти Хамстед трябваше да върви напряко на реката, само и само да се придвижи малко напред.
Макар денят да беше ветровит и навъсен, настроението на Шана бе лъчезарно. Тя махаше на хората, които гледаха от брега, радостта й не се помрачи дори от появата и киселото изражение на сър Гейлърд, проклинащ климата в тази част на света. Всички с облекчение констатираха, че дори в лисичата си шуба той продължава да мръзне, така че скоро изчезна към долните отделения на кораба.
Небето над Шана се заоблачи едва когато започна да се свечерява и боцман Бейли накара да пуснат котва, макар че до Ричмънд оставаха само двадесет мили.
— Няма да е разумно да качваме нагоре по реката нощем — обясни той на Шана любезно, но категорично. — Понякога се явяват течения на места, където преди ги е нямало, като нищо ще заседнем. Най-добре ще е да изчакаме новия ден, та да стигнем здрави и читави.
На следващата сутрин вятърът шибаше с камшици от дъжд такелажа, дори Шана не се осмели да излезе на палубата. Тя крачеше из тясната кабина, сега вече просто не можеше да бъде сигурна ще успее ли да се овладее, като застане пред Рурк. Как щеше да се сдържи да не се хвърли от радост в прегръдките му?! Трябваше да събере всичките си сили. Само една погрешна стъпка щеше да го изпрати на бесилката.
Вратата се отвори, нахлу силен порив на вятъра, след това се появи Питни. Преди да продума, той потърка ръце и ги постопли на дебелата стена на печката.
— Почти пристигаме. Още миля или две. Вятърът духа напряко, течението е бурно, но за около половин час ще стигнем.
Шана пое дълбоко въздух. Борбата, която бушуваше в душата й, напираше да се разрази навън. Ала тя само кимна спокойно. А когато Питни и баща й се качиха на палубата, тя ги последва, сякаш й нямаше нищо.
По мачтите се бяха изкатерили моряци, за да свалят оплетените от вятъра платна; „Хамстед“ се насочи, теглена на буксир, към пристана. Още с хвърлянето на стълбата Рурк се втурна на борда; мокрото му палто залепваше върху кончовете на ботушите, от широкополата му шапка се стичаше вода, малко смутен, той протегна ръка на Трейхърн.
— Наистина отвратителен ден за посрещане, но по някои места казват, че дъждът е добро знамение.
— Ами ще видим дали си прав — избоботи Трейхърн и веднага подхвана новата си любима тема: — Кълна се в бога, мистър Рурк, наистина трябва да ви се признае, вашата страна е цял склад със съкровища. Досега никога не съм виждал такова непокътнато богатство, та то чака… — и той се изкиска от неудържима радост — просто само чака умелата ръка на кралския търговец, за да даде богати плодове!
Рурк направи знак на две карети и една каруца да се приближат към кораба. След това се ръкува и с Питни за добре дошъл.
— Аз си мисля — заговори исполинът, като облизваше устните си, — че една кана добра тъмна бира чудесно би ме стоплила! Дали случайно вие от колониите не познавате и кръчмите, в които човек да утоли жажда?
— Познаваме ги, разбира се! — засмя се Рурк и посочи надолу по улицата към пристанището: — Ето, във Ферхафен, онази белосана къща долу, има цяла бъчва от най-добрата английска бира. Само кажете на стопанина, че Джон Рурк черпи!
Питни се завтече така, че не само всички повярваха в жаждата му, но и сър Гейлърд побърза да му направи път на стълбата, иначе Питни сигурно щеше да го събори върху едрите камъни на настилката. Възмутен, благородникът погледа след великана, но Питни бе зает с други мисли, дори не се сети да се обърне и да се извини. Нацупен, сър Гейлърд се насочи към корабното дружество, за да получи багажа си, който бе изпратил предварително с английската фрегата.