Ралстон също слезе от кораба. Рурк дълго гледа как Дългият вървеше наперено край кея и на всяка крачка краят на горната му дреха се удряше ритмично в ботушите.
Но за Шана Рурк не бе отделил нито поглед. Тя бе застанала в плахо очакване на няколко стъпи зад баща си. Чак сега Рурк я съзря и очите му казаха всичко! Пръстите на ръката й трепереха неудържимо, докато търсеха убежище в топлината на неговата ръка.
— Шана!.. Мадам Бошан!… На вас дължа най-лъчезарните мигове от този ден!… — А когато тя поиска да отвърне нещо, само устните му продължиха беззвучно своето признание: — Обичам ви!
Гърлото й се сви, но отговорът й прозвуча непринудено:
— О, мистър Рурк! На трапезата толкова ми липсваха вашето остроумие и доброто ви настроение! Да не говорим за забавните ви забележки и способностите ви като танцьор! Имахте ли възможност да ходите на някакви забави? Успяхте ли вече да хвърлите поглед на дамския свят тук в колониите?
Рурк се засмя:
— Нима не знаете, че сърцето ми вече каза своята дума? А Фортуна е решила да не срещна по-прекрасна от тази Единствена!
Лицето на Шана пламна. Той не пусна ръката й, само я сложи под своята, докато гледаше към небето:
— Знаете ли, ориенталците казват, че е мъдро да стоиш под дъжда. Но ако позволите, бих предпочел да заведа вас и баща ви на едно място, където можем да пием по чаша чай. Багажът ще дойде с каруцата.
Трейхърн бе изгледал със завист гърба на Питни, който изчезна във вратата на пивницата. Сега той вдигна ръка и я отпусна с въздишка.
— Добре, мистър Рурк! Разбирам, че един баща има задължения към дъщеря си, макар че понякога много ми се иска да се беше родила момче…
Рурк бе лудо щастлив, че това не е станало, но не изрази гласно мнението си. Шана чувстваше палещия му поглед върху себе си. И това я топлеше повече от всякакви думи.
Мина почти час, докато съобщиха, че първата каруца е готова да потегли.
— Отивам да взема Питни — надигна се Рурк и бръкна в кесията си за пари. — Все пак му обещах, че аз черпя!
Кръчмата беше препълнена от моряци и работници от пристанището. Шумът бе толкова силен, че чак дебелите греди по тавана като че ли щяха да се разпукат. Но всред цялата тази врява Питни спокойно си сърбаше бирата. Беше се облегнал на тезгяха до някакъв мъж с червена коса, който говореше разгорещено. От големия шум Рурк не можеше да чуе думите му. Червенокосият клатеше глава, удряше с юмруци по тезгяха и току тикаше пръст в гърдите на Питни.
— А, не! Днеска нищо няма да кажа! — разбра най-сетне виковете му Рурк, докато си пробиваше път между пийналите моряци. — Най-напред трябва да го намеря тоя тип, ама да съм сигурен, че е той! Тогаз ще си гледаме сметките с вас, а и с тия, дето трябва да знаят. Няма да си сложа въжето на шията, да спасявам някой си, дето не съм му виждал очите!
Рурк поздрави Питни със сърдечно ръкостискане и хвърли монетите на тезгяха.
— Кръчмарю, налей на господина още едно, та да може да изтрае до края на деня. Черпя и неговия приятел!
— Не ща за мене! — отказа шотландецът. — Трябва да се връщам на работа в доковете.
— Но преди да тръгнете, Джеми, приятелю, искам да ви запозная с един храбър мъж. Джон Рурк — каза Питни с хрипливия си глас. — Или вече се знаете?
Рурк сбърчи чело. Сега като погледна мъжа по-отблизо, му се стори някак познат, ала Джеми бързо скочи и избегна погледа на Рурк.
— Трябва ли да го знам?
— Може би. А може би и не. Но докато науча къде се намира, ще оставим засега нещата така. — Питни отпи от бирата си и вдигна каната, за да поблагодари. — Добро пиво! Изпийте и вие една чаша, приятелю! Да се подкрепите за завръщането у дома!
Рурк го погледна недоверчиво.
— Като гледам как сте се разбъбрили, започвам да мисля, че сте сръбнали и за двама ни.
С гръмък смях исполинът го удари по гърба.
— Пийни, пийни, Джон Рурк! Имаш нужда, защото иначе в главата ти е само жената, която е твоя съпруга!
Когато Рурк отиде при колите, Шана вече седеше в първата карета. Питни разговаряше още на кея с Трейхърн и Рурк обърна седлото на Атила така, че да може да гледа любимата жена.
— Ще яздите ли, мистър Рурк? Няма ли да пътувате с нас? — запита Шана тихо и го погледна.
— Да, мадам! Ще вървя напред, за да проверя дали в този дъжд пътищата са проходими.
Шана се облегна назад на възглавниците и дръпна една кожена завивка върху колената си. На лицето й се изписа доволна усмивка. Все пак нямаше да е далеч от нея!