— Вашето семейство? — Шана любопитно се приближи към него.
— Скоро, сърце мое — засмя се Рурк, — съвсем скоро ще ви заведа при тях.
Той отново се наведе към своите кожи, разстла ги и ги подреди, една отдели за завивка. Като го гледаше така клекнал, Шана изведнъж си представи образа на дивак — Рурк беше този дивак, полугол, със златиста бронзова кожа, косата, вързана на плитка отзад, седнал пред лагерния огън… О, боже! Ако някой си въобразяваше, че може да подчини този човек — все едно дали ставаше въпрос за Гейлърд, Ралстон или дори за собствения й баща — то този някой бе истински глупак.
Рурк се изправи, смъкна от раменете й тежката шуба, Шана усети как пръстите му развързаха нощницата й, как ръцете му обхванаха тръпнещите й гърди, гладките й като коприна хълбоци. Топлата трепкаща светлина на пламъците хвърляше златни отблясъци по кожата й. Сенки играеха по стройното й тяло, което бе много по-хубаво, отколкото той си го спомняше… От Шана струеше някаква светлина, която не бе забелязвал по-рано, някакво излъчване, ново и различно, без име…
— Прекрасна сте! — шепнеше Рурк с благоговение. — Никога не бих повярвал, че е възможно да станете още по-хубава от преди. А точно това е станало. Любовта е направила някаква магия…
— Няма магия, любими! Очите ви заблуждават! Просто прекалено дълго сте постили и сега една овесена каша ви се струва царско лакомство!
— Хубава овесена каша! — провикна се Рурк с променен глас и я придърпа върху кожите. С разтреперани ръце той се освободи от последните си дрехи и я привлече към себе си. Меките й гърди горяха кожата му, всичко бе по-красиво от сън, освобождение след безкрайните мъчения, които бе изпитал в самотата на своя кораб. Коприненонежните бедра се разтвориха под търсещия натиск на ръката му, от полуотворените й устни се изтръгна задавен стон на тръпнеща наслада. Рурк затвори устата й с целувка, изпиваща, жарка от любов и страст. Устните му се спуснаха надолу, разляха своята зовяща топлина по тръпнещите й гърди, които набъбнаха в очакване на прилива на желанието. Непосилна, но властна, възбудата обхвана всичките й нерви, Шана затвори очи под жадната алчност на устата му. Изтръпна от неговото проникване, някакъв пламтящ факел разрови жарта, която тлееше дълбоко в нея, разпали унищожителен пожар по цялото й тяло, струваше й се, че я блъскат вълни от разтопена лава, сърцето й бясно биеше до гърдите му, под дланите й играеха мускулите на хълбоците му, полудели в някакъв бесен ритъм, които се напрягаха и се отпускаха със силата на едно невероятно мъжество, отново и отново… Прибоят на желанието я заля и отнесе и двамата.
Дъждът продължаваше да чука по намаслената говежда кожа, опъната на прозорците, вятърът призрачно виеше в нощта, но двамата влюбени лежаха в прегръдка, спокойно отпуснати след бурята на страстта. Бяха вперили очи в пламъците на камината. Шана усещаше до гърба си гърдите му, в ямичката на коленете си — неговите колене. Гласовете им бяха приглушени и унесени, но всяка дума се връщаше от стените на колибата и вибрираше в тях като ехо. В безцелна и сладка игра ръцете им се вдигаха пред разжарената камина, преплитаха се, галеха се, търсещи и отдаващи любов…
— Ще построя за вас голяма къща — прошепна Рурк в ухото й.
Шана тихичко се засмя.
— Нима тази малка колиба не би била достатъчна, когато се съберем? — Тя се завъртя по гръб, за да може да се потопи в любовта, която излъчваха златистите му очи. — Останете при мен! Не ме оставяйте сама!
— Никога, любима! Никога повече. Обичам ви!
— И аз ви обичам!
Рурк приглади разбърканата й коса, която се бе разляла върху ръката му като бляскав поток, завря лицето си в този поток, за да вдъхне сладкия аромат.
— Мисля, че винаги съм ви обичала — призна Шана, самата тя учудена от това откритие. — Когато прогледнах, сама видях, че не сте демон, а онзи единствен мъж, когото сама съм си избрала.
— Но вие наистина ме избрахте, не знаете ли? — грейна в усмивка Рурк.
Шана се притисна към него и също се разсмя.
— Наистина ви избрах, така е! — Но изведнъж стана сериозна: — Вие познавате всичко тук, сякаш сте били по тия места и по-рано. Кажете ми откъде сте?
Рурк се понадигна вяло и направи неопределено движение с ръка:
— Там, където сте вие, там е моят дом.
Щастливите им погледи се потопиха един в друг.
— А ако домът ни е като този тук?
— Една колиба в пустошта, така ли? — прошепна той. — Безкрайни месеци, само ние двамата, съвсем сами?… Няма ли да скучаете, любима?
Шана заклати глава, бързо, като дете.
— Никога! Само не бива да ме изоставяте, никога вече!
Покорна и нежна, тя се отдаде на настойчивата му ръка, отвръщаше на всяка негова целувка.