— Та мога ли да оставя собственото си сърце, въздуха на моя живот?…
— А децата ни? — прошепна Шана.
— Ще имаме поне дузина! — отвърна самоуверено Рурк. — Но нямам нищо против и да са цяла сюрия!
— Няма ли като начало да е достатъчно и едно? — смееше се Шана.
— Едно или две, разбира се… — Милувките му ставаха все по-настойчиви.
— Ами първото… Ще имате ли нещо против, ако най-напред имаме момиченце?
Рурк замлъкна. Мълчанието ставаше все по-дълго и все по-дълго. С безкрайна нежност той отметна от нея кожата, откри голото й тяло под светлината на огъня, погали напращелите й гърди, нежното коремче.
— Сега вече зная какво се е променило във вас — засмя се той.
— Това лошо ли е? — въздъхна Шана в самите му устни.
— Боже мой! Не, разбира се! — Още объркан, той я зави с кожата. — От кога?
— Не мога да определя — въздъхна Шана. — Сигурно на пиратския остров…
Рурк се разсмя.
— С всеки изминат ден се убеждавам все повече и повече, че пиратският остров ни донесе само добро! — Той се наведе над нея и заговори напълно сериозно. — Имам нужда от вас, Шана!
Той я загали, потърси я и страстта им отново пламна.
Камината потъмня, въглените станаха черни. Дългата нощ отлетя толкова бързо, че те почти не я усетиха.
Бе още тъмно, когато Рурк заведе Шана в странноприемницата. Но зад хоризонта вече струяха първите слънчеви лъчи. В кръчмата бе тихо. Откъм студената камина се надигна куче и си потърси по-топло място върху някаква кожа, не ги удостои с поглед. Двамата се промъкнаха нагоре по стълбата и се разделиха пред вратата на стаята й с последна, отчаяна целувка, тя трябваше да им стигне за целия ден.
В странноприемницата отново настъпи тишина. Но в края на коридора се отвори врата и Ралстон излезе от стаята, която делеше със сър Гейлърд. За миг той поспря пред вратата на Шана, сложи пръст до бузата си.
— Така значи, жена на Джон Рурк, милейди!… — процеди през зъби той. — Чудесно! Скоро отново ще овдовеете. Кълна ви се…
Дъждът бе спрял, но със светлината на слънцето настъпи силен студ. Застанали във входа на странноприемницата, Шана и Рурк чакаха да впрегнат каретите. Трейхърн и Питни си пиеха все още кафето. Гейлърд стоеше на известно разстояние от влюбените и се опитваше да се разтъпква, за да се сгрее. Шана бе пъхнала нежните си ръце в маншона и се гушеше в кадифеното си манто, обточено с кожи. Трябваше да издържат още цял един ден пътуване, докато стигнат у семейство Бошан. Сега вече Шана страшно държеше да се представи възможно най-добре. Царскосиньото кадифе на роклята й, с гарнитура от стари дантели около врата, чудесно подхождаше на необикновената й хубост. Беше вдигнала косите си под качулката на мантото и това й придаваше достойнство и благородство. Рурк, който не се насищаше да я гледа, отново се питаше коя ли от многобройните жени, въплътени в тази малка, крехка фигурка — от примамващата изкусителка до елегантната хладна дама — щеше да се появи тази сутрин.
С ехиден поглед Ралстон мина край тях.
— Дано сте си починали, мадам! — поздрави той Шана. — Беше ли приятна нощта?
Без да се колебае, Шана отвърна със сладка усмивка:
— Много приятна, сър! А вие как я прекарахте?
Той удари с малкия си камшик по ботуша си.
— Неспокойно. Почти цяла нощ не можах да мигна.
— Какво иска да каже? — обърна Шана въпросително очи към Рурк.
— Само той си знае, скъпа! — отвърна Рурк, загледан след Ралстон.
Трейхърн се намести тежко в каретата. Питни се качи и се настани до него, така меките седалки на едната страна бяха запълнени докрай. Орлан удари спътника си по коляното и се разсмя:
— Ама сега ще си прибирате разперените крилца, човече! Представям си с какви синини сте разкрасили ребрата на сър Гейлърд! При мене внимавайте!
Рурк помогна на Шана да се качи. Сър Гейлърд, който видя, че ще седи самичка, реши да се настани до нея. Той стъпи на стъпенката и грубо избута Рурк. Но си бе направил сметката без своенравния Трейхърн. Търговецът простря бастуна си и безучастно и най-невъзмутимо препречи пътя на англичанина.
— Ако не възразявате, качете се в другата кола! Искам да кажа няколко думи на моя роб.
Сър Гейлърд вирна глава.
— Щом настоявате, сър.
Трейхърн любезно се усмихна:
— Настоявам.
Отново пътят опъна платното си пред тях. Каретата безмилостно подскачаше, но Шана усещаше, че безсънната нощ си казва думата. Очите й се затваряха, започна да се прозява, на няколко пъти задрямва. И, разбира се, най-естественото нещо на света бе да отпусне глава на рамото на своя съпруг, докато ръката й го прихвана през кръста.