Къщата от червени тухли се издигаше висока и просторна всред огромни дървета — ръцете на трима мъже не биха стигнали да обхванат дънера им. Шана имаше на какво да се диви. Това беше една от най-големите постройки, които бе видяла, откакто бяха слезли от кораба. Главната сграда се красеше от висок стръмен покрив с безброй еркери и високи комини; двете странични крила правеха къщата същински замък. Чуха се възбудени гласове. Щом двойката наближи господарската къща, голямата порта на входа се разтвори и на верандата изскочи млада жена.
— Мамо! Идват!
Струпа се цяло ято хора. Докато Рурк помагаше на Шана да слезе от коня, капитан Натаниел вече се спускаше по стъпалата на верандата. Засмян, той хвана Шана за ръка.
— Сега ще се запознаете с едно голямо семейство, няма да можете да запомните толкова много имена! — говореше той с грейнала усмивка. — А това тук далеч още не са всичките членове на семейство Бошан!
До една възрастна двойка стояха висока тъмнокоса жена и един младеж, който й се усмихна широко.
— Моите родители! — обяви Натаниел и поведе Шана към възрастната двойка — Джордж и Амелия Бошан.
Шана потъна в дълбок реверанс. Татко Джордж изглеждаше чудесно — висок и слаб, с черна коса, широки плещи; по всичко изглеждаше, че обича да се смее. Той внимателно разглеждаше Шана през очилата си.
— Значи това е Шана — кимна той одобрително. — Красиво момиче. Ясно е, ще я признаем за една Бошан.
Възрастната дама със сиви кичури в кестенявата коса бе по-сдържана. Тя дълго — цяла вечност! — оглежда Шана, като хвърли неспокоен поглед към по-възрастния си син. Най-сетне, изглежда, решението й бе взето. Тя хвана с две ръце Шанината ръка.
— Шана? — каза ласкаво тя. — Колко хубаво име! — Сега най-после и тя се засмя. — Имаме да си разказваме толкова много!…
Начинът, по който я посрещна възрастната дама, се стори на Шана малко странен, но нямаше много време да мисли сега за това, защото Натаниел повика високата тъмнокоса жена.
— А това е моята съпруга Шарлот, лисичката! — ухили се той и сложи ръка около талията на жена си. — Ще имате достатъчно време да се запознаете и с челядта ни.
Шана се засмя и подаде на Шарлот тънката си ръка.
— Боя се, че името Бошан ще възбуди тук при нас голямо любопитство, или никакво, може би ще зависи от случая. Можем ли да ви наричаме просто Шана?
— Но, разбира се! — Приятно изненадана от грабващата сърцето любезност на младата жена, Шана отвърна топло на нейното ръкостискане.
— Джеремая Бошан — посочи Натаниел младежа с широката усмивка. — Най-малкият ми брат. Направи седемнадесет години и тъкмо започва да харесва нежния пол. Така че не се сърдете, дето е зяпнал във вас. Вие сте най-хубавото нещо, което е виждал от дълго време насам тук но нас.
Момъкът се изчерви, но усмивката не слизаше от лицето му. Беше висок и строен като баща си, но имаше кафявите очи и кестенявата коса на майка си.
— За мен е удоволствие, Джеремая — промълви Шана мило и му подаде ръка.
— А ето и сестра ми Габриела — Натаниел хвана за брадичката девойката, която изприпка от къщата и направи реверанс. — Близначката на Габриела — Гарланд, ще видите малко по-късно.
— Намирам, че сте по-хубава, отколкото може да се опише! — възкликна Габриела. — Вярно ли, че в Париж сте била най-хубавата? Гарланд казва, че това бил един нечестив град. А какво правите, та да ви се държи така косата? Моята да е паднала по раменете още до обяд!
Шана не можа да отговори на този водопад от въпроси, само със сърдечен смях вдигна безпомощно рамене.
— Но, Габриела! — Амелия прегърна нежно девойката. — Нека да оставим Шана да си поеме дъх!
— Синът ми е постъпил изключително безотговорно! — се намеси отново татко Джордж. — Трябвало е да ви доведе по-рано! Добре дошла при нас, Шана!
В този момент на алеята пред къщата изскочиха двете потънали в кал и прах карети и рязко спряха пред входа. Конете, които бяха подушили края на пътя и своя обор, бяха изпреварили тежката каруца, която все още не се задаваше. Рурк спусна стъпалото на първата карета и отвори вратичката.
Трейхърн се надигна тежко от седалката, с мъка спусна крак на стъпалото. Натаниел се отправи към него да го посрещне. Питни слезе след Трейхърн и точно възстановяваше старото си познанство с капитана, когато се появи с напета походка и сър Гейлърд.
— Гейлърд Билингсхъм — се представи той сам и подаде изискано ръка. — Рицар на Кралството и придворен благородник. Преди няколко месеца ви писах, щом разбрах за предстоящото пътуване на господин Трейхърн…
— Спомням си — отвърна Натаниел. — Но мисля, че сега не е най-подходящо да говорим за сделки. Нека най-напред да се обърнем към житейските удоволствия!…