Натаниел представи на английския благородник своите родители. Никой освен самият Гейлърд не забеляза, че го посрещнаха последен, или по-точно предпоследен, защото след него остана само Ралстон.
Слънцето опираше вече на хълмовете на запад, започваше да се свечерява, когато по-възрастната мисис Бошан сложи край на разговорите на моравата.
— Дами и господа! — обърна се тя към компанията с лек укор. — Да бъдем благоразумни! Ще се простудим тука, когато имаме толкова наблизо хубава и топла къща. Да вървим! — Тя хвана съпруга си и Шана за ръце. — Скоро ще вечеряме. Навярно господата ще пожелаят да пийнат нещо преди това. Стана ми студено, да ви кажа откровено!
Амелия поведе всички към къщата. След малко мъжете вече пиеха студено старо уиски. В чашата на Шана искреше шери. Въпреки че напитката бе съвсем слаба, тя отпиваше но малко защото от сватбата на Гетлие изпитваше леко отвращение към спиртни напитки. Шана се усмихна с очи на Рурк, който ги бе последвал, но само до вратата.
Габриела се приближи към Натаниел, побутна го с лакът и кимна към Рурк.
— А този кой е?
— О, да… Това е… — Натаниел изглеждаше смутен. — Това е Джон Рурк, също сътрудник на господаря на острова Трейхърн.
— Охо, робът?! — възкликна Габриела по детски наивно. — Мамо! Разрешава ли се на такива да влизат в къщата?
Дъхът на Шана секна от ужас. Дали Бошан няма да го отблъснат шокирани? Не бе помислила за това. Но сър Гейлърд се хвана за забележката:
— Как умно говори госпожицата! — намеси се той. — Тя схваща тънкостите на класовите различия! В двореца тя би могла да стигне далеч!
Гейлърд улови ледения поглед на Шана, но не се смути, само се възхищаваше от умната си забележка.
— Шт, Габриела! — смъмри строго момичето Амелия.
Но Габриела продължаваше да разглежда открито Джон Рурк, който отвърна на погледа й мрачно, като че искаше да я сплаши.
— Как е възможно човек да е толкова глупав — обърна се Габриела към Натаниел, — та да се продаде заради пари?!
Както винаги, Гейлърд имаше готово обяснение.
— Това са долни хора, млада госпожице! Негодни да се справят и с най-простите житейски несгоди.
Забележката на Гейлърд отекна в грубо мълчание.
— Габи! Стига приказки! — скара се Амелия Бошан на дъщеря си. — Мистър Рурк няма вина, че е станал роб.
Габриела смръщи носле от презрение.
— Нека да е какъвто ще, но аз във всеки случай никога няма да взема един роб за съпруг!
— Габи! — гласът на Джордж Бошан бе все още ласкав, но даваше ясно да се разбере, че няма да търпи непослушание. — Майка ти има право. Не е по християнски да измъчваме онези, които са били по-малко облагодетелствани от съдбата!
— Да, татко — каза Габриела смирено.
Шана видя Питни да се хили, скрил лице в чашата си. „Здраво се е налял — помисли Шана. — А сега дори се забавлява от това, че се подиграват на Рурк!…“ Ала още по-силно я изуми изражението на самия Рурк. Той съвсем не изглеждаше обиден, имаше вид, че се забавлява, докато наблюдаваше как младото момиче напусна салона. А Габриела се извърна и го дари с най-невинна усмивка.
— В дома на Трейхърн се отнасят неподобаващо любезно с този тип — продължаваше сър Гейлърд поучително. — Като че е от семейството! Но така тая сган само се развращава. Мястото му е в колибите, при робите! Уверявам ви, че няма защо да се безпокоите за такива като него.
— При прислугата няма повече място — го изгледа Амелия със сдържан гняв. Джордж Бошан обхвана с ръка раменете й и тя продължи малко по-меко: — Би могъл да остане в къщата.
Благородникът посегна да си вземе щипка енфие.
— Този негодник разбира от коне. Нека да спи при тях.
— Аз не съм склонна… — започна Амелия още по-гневно, но Рурк я прекъсна:
— Моля за извинение, мадам, но нямам нищо против да си постеля при конете, ако не възразявате, разбира се!
Той стоеше облегнат на рамката на вратата, скръстил ръце на гърдите си.
Шана изведнъж изпита неудържимо желание да застане пред всички и да изкрещи истината в лицето им. Надигна се от стола. Изгаряше от желание да защити любовта си и брака си. Онова, което запечати устните й в последния момент, бе страхът, че Гейлърд ще отиде при баща си съдията и ще му донесе, че човекът, когото е осъдил на обесване, е жив и здрав…
— Мадам Бошан — обърна се Шана към господарката на къщата. Нямаше обаче сили да свали от челото си разтрепераната си ръка. — Дали ще е възможно да си полегна малко преди вечерята? Боя се, че пътуването ме е уморило повече, отколкото смятах…