Тя го бе описала на шивача като строен и мускулест с широки рамене, тесни хълбоци, тясна талия, без корем и видя със задоволство, че резултатът бе наистина съвършен. Да, действително, ако добрият шивач бе прекарал тегелите само малко по-навътре, дрехите му вече сигурно щяха да бъдат безсрамни. Но така те му стояха като втора кожа и…
Издъно ужасена, Шана осъзна къде бе попаднал погледът й. Тя повдигна очи — но само за да забележи, че Рурк я бе наблюдавал нежно, забавлявайки се, което правеше нещата още по-лоши. Той пристъпи до нея и й пошепна, така че само тя да може да го чуе:
— Любопитството на млада невеста, нали?
Слисването я накара да се изчерви, но когато се опита да се извърне, ръката му премина по талията й и тя леко се сгърчи, когато усети, че гръдта му се притиска до раменете й.
Дълбокият му глас я разтърси до мозъка на костите й.
— Изглежда, че в деня на сватбата ни доста ще се измокрим.
Но мислите на Шана, разбира се, не бяха заети с времето навън, а с бурята, която бушуваше в душата й. Нажежена до бяло, стрелата на съмнението се бе врязала в самоувереността й; изведнъж тя вече не бе съвсем сигурна дали е дорасла наистина за такъв мъж като Рурк Бошан.
ГЛАВА ТРЕТА
Свидетелствата бяха издадени, свидетелите бяха подписали, сега бе ред на Рурк. Шана затаи дъх: бе пропуснала да се увери своевременно дали Рурк може да напише името си.
Притеснението й се оказа напразно. Рурк се подписа бързо и ловко.
Когато и Шана прокара перото по пергамента, пред очите й попадна един ред: „… трябва да обичаш съпруга си, да го уважаваш и да му се подчиняваш.“ Съвестта й изкрещя предупредително, но тя брутално я задуши.
Едва що бе изписала последната буква от името си, когато проблесна една светкавица и потопи вътрешността на църквата в призрачна белота. Гърмът ядно се строполи надолу, заплаши да разбие прозорците, разтанцува керемидите по покрива.
Спомняйки си за лъжата, която току-що бе подписала, Шана се вторачи в пергамента, подскочи и изпусна перото, сякаш изведнъж я бе опарило. Бурята сега връхлиташе от всички страни, поривистите дъждовни ветрове се сгромолясваха върху църквата, а вятърът виеше като вещица през мрачното сиво на умиращия ден.
Пастор Джейкъбс притегли Шана настрани.
— Изглеждате угрижена и възбудена, дете мое. Съмненията си имат и добрата страна, но аз искам да ви кажа нещо, което да вземете с вас по пътя си. След всичко, което видях днес, аз твърдо съм убеден, че вие имате божията благословия и вашето щастие ще е завинаги знак за божията воля. Моите молитви ще ви съпътстват винаги, дъще моя, защото съпругът ви изглежда добър млад човек и без съмнение ще се отнася към вас добре.
Настина думите на пастор Джейкъбс не бяха много подходящи да възвърнат на Шана душевния покой. Тя почти се страхуваше, че лицето й може да издаде колко е объркана душата й. Но за щастие той си тръгна, не забелязвайки сърцераздирателното й объркване, и се приготви да събере междувременно подпечатаните свидетелства, на които мастилото най-сетне бе изсъхнало. Той ги сгъна внимателно, завърза около тях една аленочервена панделка и ги предаде на Рурк.
— Последно, преди да си тръгнете — съпругата на пастора сияеше, носейки една табличка с добре напълнени чаши. — Глътка шери, което ще ви стопли по пътя.
Шана посегна към чашата като замаяна и я поднесе, треперейки, към устните си, но спря, щом Рурк я погледна и вдигна от своя страна чаша.
— За нашия брак, любов моя. Да е вечен и плодоносен!
Шана го погледна над ръба на чашата. Най-много мразеше в него това самодоволно, надуто изражение, което лицето му показваше твърде често. Как жадуваше да го постави най-сетне на мястото му!
До тях жената на пастора бъбреше със задоволство с Питни, възхищаваше се на брачната церемония, сякаш пастор Джейкъбс никога не бе извършвал по-красива; междувременно Питни гледаше мълчаливо зад главата на ниската жена към младата двойка. И предвид здраво стиснатите устни на Шана се питаше какво ли още щеше да се случи.
Рурк изпъна един пръст, повдигна леко чашата на Шана до устните й и изрече с много плам в очите:
— Пий, сърце мое, трябва да вървим.
Жената на пастора донесе палтата. Рурк помогна на жена си да облече подплатеното с кожи наметало, докато небрежно си наметна през рамо своето. После поведе Шана към вратата. Питни вече бе минал отпред. Казаха си последни думи за сбогом, пасторът отново им пожела щастие и ги благослови, после трябваше да се престрашат и да излязат в бурята.