Тя погледна изпитателно лицето му — търсеше следа от неодобрение или дори от презрение, но срещна само приятелска усмивка в питащите му очи.
— Не мога да отрека — прошепна тя, насочила поглед отново към дърветата навън. Шана нервно въртеше малкия златен пръстен на пръста си. — Вече ни видяхте веднъж заедно… Може би няма да срещна вашето одобрение, но аз го обичам. Нося неговото дете под сърцето си…
— Щом е така — гласът на Натаниел бе ласкав и топъл, — защо са всичките тези фокуси? Толкова ли е страшно да се каже истината?
— Ние сме в клопка — въздъхна Шана отчаяно. — Има причини, поради които той не може да обяви за нас открито. А и аз трябва да търся пътища и средства, за да не навлека върху ни гнева на баща ми… — Шана поклати глава взряна в ръцете си. — Не мога да искам да ми обещаете, че ще мълчите, защото това би ви превърнало в мой съучастник в измамата. Мога само да се надявам, че ще запазите моята тайна. Вече не е далеч денят, когато всичко трябва да излезе на бял свят.
Натаниел мълча дълго, преди да заговори.
— Можете да разчитате на моята дискретност, Шана, но искам да ви каже нещо друго. — Той пое дълбоко въздух. — Мисля, че вие двамата сте ужасно несправедливи към всички нас. Смятате ли, че господин баща ви е някакво мрачно чудовище? Дали той наистина би пожелал да ви накаже, защото сърцето ви е изпълнено с любов? Нима виждате около себе си само врагове? Не би ли било по-добре, ако приемете, че имате съюзници и приятели, които биха ви помогнали с радост? Никога и никъде аз и моите близки не бихме оставили една жена в беда. А искам да вярвам, че и баща ви ще ви брани със зъби и нокти, ако му признаете любовта си. Нима го считате за някакъв изкуфял старец, който не си спомня огъня на собствената си младост? За мене Орлан Трейхърн е много разумен човек с оригинален дух и много пламенност!
Натаниел направи няколко крачки към стълбището, но се обърна отново:
— Така е, така е! Вие и двамата сте несправедливи към нас. Но аз ще мълча, докато сама решите, че е дошло време. — Натаниел протегна ръка към нея: — Елате, Шана, ще ви придружа до стаята ви. Късно става.
Той тихичко се засмя. Скоро доброто му настроение се предаде и на Шана.
Но Натаниел не можа да се сдържи да не каже:
— Любопитен съм все пак колко ли време още ще можете да запазите тайната си…
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
Бледи слънчеви лъчи проблясваха през завесите. Полубудна, Шана се изпъна блажено в чаршафите, лениво отвори очи. Едно цветно петно на възглавницата до нея привлече погледа й; тя повдигна глава, за да се вгледа по-внимателно, и откри една роза. С усмивка тя взе цветето в ръка, вдъхна аромата му и се зарадва на уязвимата и все пак така горда красота. А стеблото беше без бодли.
— Ах, Рурк… — промълви тя.
Отпечатъкът на възглавницата до нея показваше, че е спал през нощта при нея. Щастливо усмихвайки се в тишината, тя сгуши възглавницата до гърдите си. Но за любовни мечти нямаше време. На вратата се почука.
— Добро утро момиче — поздрави Хергъс весело. — Добре ли спахте?
Шана скочи от леглото и се изпъна като доволна котка.
— Много добре. И съм страшно гладна.
— Това, моето момиче — поклати скептично глава камериерката, — е един ужасяващ признак.
Шана сви рамене, самата невинност.
— Какво имате предвид?
Хергъс усърдно се зае с дрехите, които вземаше от скрина.
— Като че не знаете сама! Да не би да мислите, че не забелязвам как се стараете да не ми се показвате вече необлечена? Мисля, че е време да съобщите на мистър Рурк, че явно скоро ще става баща.
— Той отдавна знае — отвърна Шана и изчака да види колко време ще мине, докато широкото селско лице на камериерката се изкриви в гримаса.
— Ооо, неее! — Ето го вече викът на ужас. — Какво ще стане сега?
— Единствено правилното. Ще кажа на баща си. — Но тогава студената ръка на страха сграбчи сърцето й. — Надявам се, че няма да го преживее много тежко.
— Ха! — затътна Хергъс. — Можете да сте сигурна, че веднъж завинаги ще заповяда да кастрират вашия мистър Рурк, както се полага.
Шана се извърна и просветна срещу жената със зеления огън на възмутените си очи.
— Не ми говорете какво подобава! Подобава да обичам Рурк! А освен това подобава да родя дете от него! — тя тропна с крак. — А отсега нататък няма да търпя да се говори зле срещу Рурк! От никого вече!
Хергъс прекалено добре знаеше кога преминава границата на търпението на Шана и предпочете да смени темата, докато помагаше на Шана да се облече.
— Мъжете — бъбреше Хергъс, сега вече със съвсем различен тон — всички вече закусиха и излязоха. С изключение на мистър Гейлърд. Той е много увлечен по мис Габриела.