— Алчен е тоя нахалник — просъска Шана. — Накрая наистина ще си хване някоя богата жена. Трябва да предупредя девойчето.
— Вече не е необходимо — изкиска се Хергъс с ръка в устата. — Тя вече го насоли. Каза му, че не желае непрекъснато да усеща ръката му по тялото си и че той трябва да внимава къде се разхождат ръцете му.
— Значи скоро отново ще хукне подир мен — въздъхна Шана. — Може би ще ни се удаде да изнамерим за него някоя дърта вдовица с дебело дърво да го озапти.
Хергъс поклати глава.
— Не харесва старите. Но като види млади, и очите му изпопадат. Като пътувахме през Ричмънд, той едва не си изви врата да зяпа след една хубавица, която вървеше по улицата. — Тя изпухтя и високо навири нос. — Не го ща, даже и да ми го подарят.
Шана замислено набърчи чело.
— Дали вече е говорил с Бошан и искал пари за корабостроителницата си? Добрите хора може и накрая да кажат да, само да се отърват от него.
— Не е много вероятно — изкиска се Хергъс. — Тая сутрин, като минавах през салона, нашият благородник бе потънал в разговор с милия капитан Бошан. А той не изглеждаше много очарован от думите на сър Гейлърд.
— Добре тогава — усмихна се Шана. — Може би скоро ще си тръгне. — А щом щеше да прави самопризнания пред баща си, то тогава сигурно щеше да е по-добре да знае, че благородникът не е наблизо.
Когато Шана слизаше надолу по стълбата, мисис Амелия й извика от салона.
— Елате да ни правите компания, Шана. Чаят и закуската вече ви чакат.
Шарлот и Габриела изсвириха докрай една приятна мелодия на арфата, после и те седнаха в креслата до дивана, на който бе Шана.
— Мъжете тръгнаха още рано сутринта, за да покажат на баща ви ранчото, и сега вкъщи е така тихо, че може да се чуе как перо пада на пода — засмя се Амелия.
В същия момент едно шумно издрънчаване сякаш само подсили думите й. Ужасени, дамите подскочиха, за да видят каква е причината за този шум. В рамката на вратата към салона стоеше като вкаменена една прислужничка и бе втренчила потресена очи в сервиза за чай, който й се бе изплъзнал от табличката и сега лежеше разбит на парчета на пода. А до нея сър Гейлърд си търкаше с ръка кадифената дреха и дантелата на ризата.
— Тъпа крава! Гледайте си в краката следващия път! — изсъска благородникът. — За малко щяхте да ми изцапате костюма!
Момичето безпомощно гледаше към мисис Амелия и в отчаянието си кършеше тънки ръце; тясната брадичка се разтрепери и аха да рукнат сълзи от очите й.
— Няма за какво да се притесняваш, Рейчъл! — мисис Амелия успокои приятелски момичето, отиде до нея и й помогна да събере парчетата от порцелановия сервиз. После се обърна със строг поглед към благородника.
— Сър Гейлърд, докато сте гост в този дом, бих желала да ви помоля от цялото си сърце да не излагате повече на показ пренебрежението си към тези, които не са така облагодетелствани от съдбата. Няма да търпя това. Рейчъл е била продадена като робиня, преди да дойде при нас, и е била изнасилена. Тя не е отдавна при нас, но е добро момиче и аз я ценя много. Не бих искала да ни напусне само защото някой от гостите се е отнесъл без причина грубо с нея.
— Мадам, трябва ли да разбирам, че поставяте под въпрос поведението ми? — попита учудено сър Гейлърд. — Мадам, аз произхождам от едно от най-благородните семейства на Англия и знам как да се отнасям към домашната прислуга. Върховният съдия, лорд Хари е мой баща. Той сигурно не ви е непознат.
— Така ли? — търпеливо се усмихна Амелия. — Тогава сигурно и вие познавате маркиза, брата на моя съпруг!
Гейлърд разтвори широко уста, а мисис Амелия се обърна доволно и прошумолявайки с роклята си, отново седна при трите усмихващи се дами.
— Маркизът? — заекна сър Гейлърд и пристъпи крачка напред. — Маркиз Бошан от Лондон?
Мисис Амелия повдигна досадено вежди.
— Не знам да има друг. — Тя повика с жест Рейчъл; момичето внимателно заобиколи издалеч сър Гейлърд. — Е, скъпи дами, докъде бяхме стигнали?
— Бяхте великолепна, мамо — извика възхитено Габриела, когато благородникът най-сетне се оттегли.
— Не беше много мило — призна мисис Амелия, сви по момичешки рамене, а смехът й прозвуча в целия салон. — И въпреки това ми се отрази добре. Още вчера вечерта се опита да прогони от масата ни мистър Рурк, човек можеше да си помисли, че се е вживял в ролята на домакин на тази къща.
— Натаниел бил чул, че бащата на сър Гейлърд пребивавал на посещение в Уилямсбърг — съобщи Шарлот, когато мисис Амелия й подаде чаша. — Питам се дали и той е също така надут глупак като сина си.