— Искате ли още малко чай, скъпа?
— Благодаря, само половин чаша.
— Синът ми, е, той ту идва, ту си отива…
— Бих искала да се запозная и с него.
Мисис Амелия дълго не отместваше поглед от младата жена.
— Ще се запознаете, скъпа. Със сигурност ще се запознаете.
Когато Шана се преоблече, тя слезе по стълбите в зелен кадифен костюм за езда, който придаваше на очите й тъмна отсянка, почти като на смарагди.
През входната врата тъкмо влизаше Гейбриъл.
— По коя пътека бих могла да пояздя, без да се объркам? — осведоми се Шана.
Момичето я заведе отзад. Оттам се виждаше един хълм, който не се издигаше много далеч.
— Там при големия дъб ще видите една пътека, която води към високата долина между хълмовете. Ако имате късмет, можете да срещнете там горе Джеремая и Рурк.
Вятърът си играеше с перото в шапката, а изпълнена с безкрайна радост, Шана държеше поводите отпуснати. Джезабел се напрягаше и сякаш летеше, познаваше добре всяка стъпка земя. Шана я остави на свобода, докато достигнаха дъба. Тук започваше една следа от коли, обрасла с трева. Шана пристегна поводите и наложи на себе си и на Джезабел по-разумен ход.
Слънцето се бе изкачило високо на небето, но въпреки това бе хладно. Една кошута премина безшумно през шарената сянка. От двете страни се възправяха хълмове и пътеката заобикаляше една скала. Но по средата на завоя от гърдите й се изтръгна вик на въодушевление и тя спря кобилата.
Широка долина се простираше пред нея, излъчваше сито плодородие. А в средата на долината, долу, под лъчистото небе проблясваше верига от сини езерца, които се захранваха от водопад, който се стрелкаше с пръски и пяна надолу по скалата, за да се излее в основата й в портата на една дъга. Отвъд езерцата, под високите клони на една пиниева горичка, се виждаше малка дървена къща: тънък дим се извиваше във въздуха. Шана забеляза следите от няколко коня, пришпори Джезабел покрай поляните през светло бистро поточе и после нагоре по склона до хижата.
Вратата бе широко отворена, сред куп прясно нацепени дърва лежеше един клон. Зад хижата дъсчена ограда обграждаше едно пасище, в което пасяха повече от дузина коне и всеки от тях спокойно можеше да се мери по грация и красота с нейния. Шана държеше здраво поводите в ръка, докато гледаше като омагьосана красотата на спокойната долина.
Тя неохотно се откъсна от бленуваната гледка, когато чу зад гърба си шумове — тогава видя Рурк, който тъкмо опираше дългоцевата си ловна пушка на един дънер. Той я доближи с усмивка и я смъкна от седлото.
— Как разбрахте, че съм тук?
Тя му се усмихна в пълните с обич очи, когато я постави на земята.
— Гейбриъл ми каза.
Той се наведе към нея и те си размениха дълга целувка за поздрав. Шана доволно въздъхна и се гушна в неговата къса кожена дреха, а ръцете му я обгърнаха. Но тогава, най-сетне, тя се сети отново какво я бе подтикнало да го търси.
— Палачът Хари е в Уилямсбърг — докладва тя, прегърна го и се отдръпна назад, за да може да го гледа в очите.
— Това копеле! — избоботи Рурк.
— Но какво да правим? — попита Шана угрижено.
Рурк я погали с кокалчетата на пръстите си по бузата.
— Не се страхувайте, мила моя. И това ще преживеем.
Той я целуна още веднъж, после отстъпи крачка назад, повдигна глава и издаде мек, но пронизващ вик като сова. Шана откри движение сред храстите и секунди по-късно оттам излезе Джеремая.
И той носеше дълъг мускет и бе облечен като Рурк, в кожени панталони, дълга дреха и бяла ленена риза.
— Мистър Рурк — извика той и странна усмивка се усещаше в гласа му. — Трябва да закърпя една дупка в оградата, преди кобилите да са я открили. Ще се забавя малко.
С тези думи той взе един клон и се отдалечи бързо със странна тътреща се походка, а Шана би могла да се закълне, че след него повяваше кикот.
Рурк гледаше след Джеремая.
— Умно момче — каза той радостно, — винаги е готов да направи повече, отколкото е нужно.
Шана леко набърчи чело, между двамата се бе случило нещо, което й бе убягнало. Но какво значение имаше това, щом можеше да остане сама с Рурк?
Той повдигна леко полите й, така че да не опират във влажната трева.
— Ако искате да се разхождате тук, ще ви трябват панталони — каза той. — Оставете ме да се погрижа за Джезабел, преди да ни е избягала.
Шана повдигна поли и го последва. Той взе пред пасището поводите на кобилата, хвърли ги на седлото, после го освободи. Кобилата го следваше като дресирано куче, когато я поведе към оградата и я побутна вътре.
— Искате ли да разгледате къщата? — попита той дрезгаво току пред устата й.
Шана кимна и пъхна ръката си в неговата. Пред хижата той повдигна Шана на ръце и я пренесе през прага. Вътре бе скромно и само огънят от огнището разпръскваше червеникава светлина. Рурк постави съпругата си на земята, а докато тя се оглеждаше, той се отправи към огнището и си запали лулата от една тлееща цепеница. Шана прокара ръка по грубата повърхност на една дървена маса, погледна любопитно в едно голямо желязно котле, което висеше до огъня, подскочи леко върху широкия пухен дюшек на леглото, прокара ръка през красивата кожа, която беше просната върху него и после се завъртя още веднъж в средата на хижата около самата себе си.