Той се наведе напред, хвана ръцете й и повдигна брадичката й, за да го погледне и тя.
— Ако бяхте ме оставили да решавам аз, щях да ви умолявам да вземете за съпруг Рурк. Но аз ви бях обещал тържествено, че изборът ще е единствено и само ваш, и така вече нямах право на мнение. Обичате ли го?
— О, да, татко! — Шана скочи, хвърли се на шията на баща си и скри лице в рамото му. — О, да, много го обичам.
— А той обича ли ви? Той съгласен ли е да ви поведе към брачния олтар? — попита Орлан Трейхърн, но изобщо не дочака отговора. — По дяволите, трябва да иска! — В гласа му се надигна гняв. — Ако не, ще го…
Шана сложи пръст на устните му, накара го да замълчи, вече решена да му признае и останалата част от истината, но тогава се осъзна в последния момент. Цялата истина — това би било признание за една цяла година, преминала в лъжи и измама, това наистина можеше да възбуди яда му. По малко истина, от време на време, това сигурно беше по-мъдрият ход, отколкото да разчита така много на късмета.
— Тате — продължи тя, — по пътя ни има още едно препятствие. Ще ви го споделя, когато му дойде времето. Все още е опасно и има причина да се крие истината.
Тя видя баща си да бърчи скептично чело и го замоли:
— Само ми се доверете и всичко ще се уреди. Вярвате ли ми?
— Смея да се надявам, че знаете какво говорите — съгласи се той неохотно, — но не бива да се проточва твърде много. Горя от нетърпение да съобщя на всички, че най-сетне ще имам внуче.
— Благодаря ви, татко! — Тя го целуна и бързо се отдалечи.
Едва що бе затворила здраво вратата зад гърба си в стаята си, щастливо усмихвайки се през сълзи, когато от креслото се надигна една сянка. Бе Рурк и тя се хвърли в обятията му, смееше се, хлипайки на гърдите му, и го държеше, потънала в блаженство.
— Казах му! — изхълца тя. — Татко вече знае всичко за нас.
— Така си и помислих! — той я целуна по косата. — Чух как извика от болка.
— О, не! — извика тя, облегна се на рамото му и погледна нагоре към него. — Това бе неговият начин да изрази съгласието си. Много е щастлив!
Рурк повдигна учудено вежди.
— Е, да, не му казах, че сме мъж и жена. Само, че очакваме дете. — Рурк вдигна ръце и простена.
— Много благодаря, мадам. Ето ме сега и осквернител на вдовици! — После той стана малко по-сериозен. — Шана, тъй като това, изглежда, е нощта на истината — и аз имам да ви призная нещо. — Но Шана имаше по-неотложен въпрос, който й бе легнал на сърце.
— Как изобщо влязохте в тази стая? Долу е Дейвид, видях го на стълбата. Да не са ви пораснали криле?
— Още не, мила моя. — Той посочи към прозореца. — Дървото, което се извисява пред кухнята, ми бе напълно достатъчно вместо стълба. А и си спомних, че не обичате да сте сама. — Той сложи ръка на тънката й талия и я привлече към себе си. — Шана, трябва да ви кажа нещо, Това тук е моята…
Устата на Шана го накара да замлъкне, тя се сгуши в него плътно.
— Ако непременно искате да ми изповядате нещо, тогава ми изповядайте любовта си към мен, сър дракон — промълви тя. — А след признанието искам да видя доказателствата.
Тя го потегли към леглото и замърка на гърдите му.
— Обичам както цветето обича дъжда и като цветето протягам листенца и ви откривам нежното си сърце, за да може то да се наслади на тази благодат.
Устните му потърсиха устата й.
— Обичам ви, Шана. Обичам ви повече от всичко друго на този свят.
Шана изведнъж се събуди и лежеше, без да помръдне — а не знаеше какво се бе случило, че бе прогонило изведнъж съня от очите й. Тя се вслуша, но чу само часовника върху камината да бие три часа. Тя усещаше плътно в гърба си сгушеното тяло на спящия Рурк, едната му ръка бе положена с много обич на ханша й. Но и той лежеше, ослушвайки се, напрегнат, дъхът му замря. Тя внимателно извъртя глава и в слабата светлина на малката камина го видя да не отмества поглед от вратата, облегнат на лакът. И тогава тя най-сетне чу отново: бравата на вратата проскърца, защото чужда ръка отвън я натискаше, а после — защото не поддаде — я върна обратно. Шана отправи въпросителен поглед към Рурк.
Рурк положи пръст пред устните си, заповяда й да мълчи, да не издава нито звук. Той внимателно се измъкна от леглото и си облече панталоните. Безшумно, с бързи стъпки той прекоси стаята. И Шана бързо си облече нощницата. Който и да стоеше отвън на вратата, тя не би искала да я заварят гола.
Съвсем тихо Рурк превъртя ключа в бравата, докато едно едва доловимо щракване не показа, че езичето бе излязло от ключалката. Тогава с едно внезапно движение, от което Шана се изплаши, той отскочи назад и същевременно отвори докрай вратата.