Нямаше никого. И по коридора нямаше жива душа. Нечуто той се прокрадна навън по коридора, взираше се в сенките на всеки ъгъл, навсякъде. Но не намери никого. С мрачен поглед се върна обратно в спалнята и отново заключи здраво вратата.
— Но кой ли беше това? — прошепна тя, когато той седна в леглото до нея.
— Имам едно подозрение — отвърна Рурк, но малко по-късно си събу панталоните и отново се вмъкна под завивката.
— Студен сте — потрепера Шана. И се сгуши в него.
Изведнъж Рурк отново подскочи.
— Какво, по дяволите, беше сега пък това?
Той наклони глава, за да може да се вслуша по-добре. Слабо, но ядно цвилене проникна през нощта.
— Атила! — пошепна Шана и се изправи до Рурк. — Нещо го безпокои.
Рурк отметна завивката и отново си обу панталоните.
— Ще ида да видя! — той нахлузи ризата си през., глава. — Залостете вратата след мен. Ако някой иска да влезе, викайте колкото ви глас държи. Все някой ще ви чуе.
— Рурк, не отивайте! — умоляваше го тя. — Не знам какво става, но нещо не е наред.
— Ще съм нащрек! — Той бързо я целуна още веднъж. — Топлете ми леглото. Като се върна, сигурно ще треперя от студ.
Както й каза, Шана внимателно залости вратата. Изпълнена от нарастващо безпокойство, тя кръстосваше из стаята, гризейки си ноктите. Само червената жарава хвърляше светлина, беше хладно и Шана трепереше в тънката си нощница. Тя разпали огъня и постави нови цепеници. После дълго стоя пред камината и се взира в пламъците. Всичко бе тихо. Зловещо тихо. Докато някъде в къщата не изпищя Шарлот.
— Конюшнята гори! Натаниел, събудете се — конюшнята е в пламъци!
С вик Шана скочи на крака. Тя се взираше в завесите. Това, което през цялото време виждаше, не бяха проблясъците от огъня на камината.
— Рурк — изпищя тя и с треперещи пръсти се опита да отвори вратата. — За бога! Мили боже, помогни му! Помогни на моя Рурк!
Без да обръща внимание на босите си крака и на тънката си нощница, Шана изтича по коридора навън, почти се сблъска с Натаниел, който още си завързваше панталоните. Зад него се втурна Шарлот с един фенер и една завивка около раменете. По целия коридор се отваряха врати.
— Рурк — крещеше Шана почти истерично. — Той е в конюшнята!
— О, боже мой! — извика Шарлот с широко разтворени очи.
Натаниел се втурна надолу по стълбите, сякаш го гонеше демон. Шана летеше след него и не забеляза, че Шарлот й хвърли една завивка на раменете. Те тичаха към задния изход и пресякоха тревата.
Хиляди огнени езици ближеха стените на конюшнята. Шана и Натаниел се хвърлиха към пастта на преизподнята. Вратите на конюшнята бяха заключени, голямата с резе, а малката с дървено лостче. Цвиленето и скимтенето на заключените животни разкъсваше нощта, пукотът на пламъците нарастваше до грохот.
— Рурк е вътре! — крещеше Шана. — Искаше да види какво става с конете!
Натаниел хвърли кофа вода от поилките срещу малката врата, а Шана се хвърли срещу вратата, но трябваше разочарована да осъзнае, че силите й не стигаха, за да спаси Рурк.
Натаниел я избута настрана и под мощния удар на раменете му препятствието отлетя встрани.
Гъсти облаци дим излязоха навън, кашляйки и задавяйки се, Шана се видя принудена да се отдръпне назад. Натаниел взе от раменете й завивката, напои я с вода, докато започна да капе, хвърли си я на главата и се вмъкна в задушливия дим и пламтящия ад.
Атила изцвили в смъртен ужас; Шана затисна с треперещи ръце ушите си, бореше се със собствените си страхове. Сега отвсякъде идваха мъже към тях. Образуваха вериги, за да носят насам кофи с вода. Смелчагите хвърляха вода във все по-развихрящата се страстна огъня. Откъм конюшнята силен трясък заглуши страшния пукот от пламъци, дъжд от искри се издигна към небето, за да се посипе след това върху всички. Премаляла от ужас, Шана усети как кръвта се смръзва в жилите й, когато фантазията й и показа ужасяващи картини, в които Рурк сега се извиваше под убийствените нокти на огъня, заклещен в обхванатата от пламъците конюшня. Вече нищо не можеше да я спре, тя искаше да се хвърли в пламтящата преизподня, за да срещне смъртта с Рурк, ако вече не може да бъде спасен. Тогава една призрачна фигура си проби път, олюлявайки се и залитайки през помещението. Шана скочи към нея, димът я захапа в очите, пламъците посегнаха към ризата й. Срещу й се олюляваше Натаниел, а Рурк лежеше неподвижно на раменете му. Шана хвана Натаниел за ръка и го измъкна на открито.
Още докато си търсеха спокойно място, достатъчно отдалечено от пламналата конюшня, откъм господарската къща ги пресрещнаха други мъже, профучаха край тях, хвърлиха се в огромната факла, за да спасят конете. И Питни бе сред тях, по нощница, която плющеше над панталоните му.