Задъхвайки се, поемайки си тежко въздух, Натаниел падна на колене; Рурк се плъзна отпуснато по раменете му, крайниците му се разпериха под влажната, димяща завивка. Шарлот се хвърли към мъжа си, Шана издърпа от тялото на Рурк почернялото одеяло и повдигна главата му на гърдите си.
— О, скъпи мой! Бедни мой, мили! — изплака горко Шана, но същевременно и с облекчение, когато Рурк най-накрая отвори очи. — Всичко наред ли е? Ранен ли сте?
— Главата ми! — простена той и се опипа по косата.
Шана се вторачи ужасено. Ръкавът на нощницата й бе обагрен в кръв.
— Вие кървите! — изпищя тя.
И Шарлот коленичи при тях, отметна главата на Рурк напред. Тесните пръсти откриха на врата му зейнала рана. При докосването лицето на Рурк се изкриви от болка.
— Един проклет мръсник ме нападна в гръб! — простена гневно Рурк.
— Лежеше на пода при конете, а вратите бяха залостени отвън — едва дишаше и Натаниел. — Който и да е подпалил конюшнята, искал е да изпече вътре Рурк!
Питни изтича покрай тях, водеше кобилата Джезабел, други мъже с други коне го следваха.
Пронизителен яростен вик процепи нощта и всички погледи се обърнаха към все по-ярко пламтящата конюшня. През хаоса от дим и пламъци напред се промъкна Атила, изправи се на задните си крака, зарита в хълбоците му. Рурк изсвири пронизително, жребецът се изправи отново на задни крака и се впусна в галоп към тях. Но на една ръка разстояние от тях се спря. Треперейки и пръхтейки, конят стоеше пред господаря и господарката си, риеше с копита, а призрачната фигура, която се бе обесила на него, се оказа Орлан Трейхърн.
— Слава богу! — изпъшка Орлан Трейхърн. — Вече се страхувах, че ще ме отвлече в горите.
С едната си ръка той прибра веещата се край него нощница и сега стана видно, че бе вързал около шията на жребеца колана си, докато другия край държеше здраво в ръка — какъв късмет, че носеше такива дълги колани поради пълнотата си. Всъщност старият Трейхърн бе в доста окаяно състояние. Косата стоеше почти като сребърна корона — по краищата бе опърлена. Лицето му бе омазано със сажди, а най-хубавият му халат бе обсипан с малки дупчици от изгаряне. Липсваше му и единият пантоф, кракът му бе изцапан с нещо странно и кафяво, а доброто възпитание на присъстващите им забраняваше да правят предположения относно произхода му. Единственият останал му пантоф също не би могъл да бъде разпознат като такъв, ако в него не бе кракът на Орлан Трейхърн, така бе смазан.
Шана насочи поглед към него и изстина:
— Татко, какво за бога…
— Животното бе завързано в конюшнята — изфуча Орлан Трейхърн и за малко да се строполи, но с мъка се задържа. — И когато го развързах, ме настъпи, не искаше да се остави да го поведа.
Той опипа крака си и простена от болка.
— Неблагодарно чудовище! Така ме нарани!
Жребецът изпръхтя и побутна Трейхърн с глава.
— Но какво е това? — Трейхърн хвана животното за главата и я изви към себе си. — Навсякъде има кръв!
Рурк забрави всяка болка, скочи на крака, и прегледа челото и носа на Атила. Дълги, кървави следи пресичаха лицето напреки до муцуната.
— Той е бит. А казвате, че е бил и завързан?
— И си държеше главата много ниско, плътно до гредата — продължи разказа си Орлан Трейхърн.
Старият Джордж Бошан пристъпи по-наблизо и погледна раните през очилата си.
— Изглежда, направено е нарочно, за да се привлече някой в обора.
Той погледна замислено Рурк, после Шана, която междувременно се бе изправила и се държеше за ръката му. Рурк веднъж бе казал, че иска да спи при конете, това би могло да даде повод за въпрос, но старият Бошан бе мъдър и не го зададе. Той и така достигна до заключението си:
— С всяка изминала минута у мен се засилва съмнението, че е планирано убийство, но защо, защо, за бога?
— Не мога да ви кажа — ядно отвърна Рурк. — Конете в безопасност ли са?
— Вече да! — изрева Питни, изпълнен със злоба. — Но вижте в какво се препънах! — Той държеше нависоко един камшик за езда, който в единия си край бе подсилен със сачми. По черната кожа проблясваше кръв, а по нея бяха залепнали къси сиви косми.
— Да е проклет този мерзавец! — просъска Рурк през стиснати зъби. — И бог да се смили над това копеле, когато ми падне в ръцете!
— Е — забеляза сухо Натаниел. — Както и да възнамерявате да се оправите с това чудовище — явно ще трябва да го сторите с голи ръце, защото преди вечеря видях вашите револвери и мускети в конюшнята, а сега вече сигурно са станали жертва на огъня.