Конюшнята бе една огромна факла, всички опити да се потуши огънят се бяха оказали напразни. Няколко мъже пробиха дупка в стената на конюшнята, така можаха да бъдат спасени поне няколко седла и юзди. А когато заревото се издигна над хълмовете, обгореното скеле се срина над пламтящите руини.
Потиснато, изтощено, с черни лица и разпокъсани дрехи, семейството се завърна в къщата. Жените се бяха прибрали още по-рано заради студа. Мисис Амелия наливаше ободрителни напитки, а за Питни добре напълнена, преливаща от пяна стомна с бира. И тъй като всички бяха единни, че всичко можеше да е и много по-лошо, те вдигнаха чаши и пиха за здравето на всички. Амелия ги гледаше развеселено и най-накрая се засмя:
— Какви сте ми изискани!
Джордж я погледна с тъжна усмивка през очилата си.
— Да, да. Войници след битка. Но сега поне ще мога да си построя новата конюшня на хълма, където винаги съм искал да е.
— Късмет, значи — усмихна се благо мисис Амелия. — Ако не вземем предвид крака на мистър Трейхърн и главата на мистър Рурк. И вашите очила. Но какво стана с вас?
— Вашият най-малък син, мадам, не ме забеляза и се опита в суматохата да мине през мен.
Уморените мъже се разсмяха, а Джеремая се изчерви до уши.
— Мистър Рурк — каза мисис Амелия, — какво ще правите сега? Къде мислите да положите ранената си глава? — И преди Рурк и Шана да успеят да се погледнат смутено и издайнически, тя продължи: — Можете да вземете старата стая на Натаниел. Намира се веднага до покоите на Шана. Сигурно лесно ще я намерите. — В гласа й сякаш се чуваше нотка смях, но ако я гледаше човек в лицето, не би могъл да открие нищо.
Скоро бурно приготовление изпълни къщата, домашната прислуга приготвяше бани за Бошан и гостите им, потърсиха Ралстон, но не го намериха, банята му не бе използвана, а сър Гейлърд, така съобщиха, си спял мирно и тихо в утринта, хъркането се чуваше и в коридора. Най-накрая поднесоха закуска. Орлан Трейхърн влезе, куцукайки с превързания си крак, в трапезарията, Рурк обаче, въпреки настойчивите молби на Шана, бе отказал да му превържат главата. Той седна до нея на масата.
Най-накрая се появи и сър Гейлърд. Сивосинкавите му очи гледаха добродушно, той извади часовника си, установи, че вече е доста късно сутринта, и се осведоми дали не е някакъв празник, за който той не е чувал.
— Вие спахте непробудно цяла нощ? — попита Шана озадачено.
— Естествено — въздъхна той, — наистина още дълго четох от една книжка със сонети, но после… — Той спря и почеса бузата си с безупречен показалец. — Някак си ми се струва, че по някое време до ухото ми достигна известно безпокойство, но след известно време не чувах вече нищо в къщата и поради това реших, че съм сънувал.
Той седна на масата и се добра до една препълнена чиния. За мъж, който преди всичко безделничи, апетитът му бе наистина забележителен.
— Защо питате? — попита той. — Случило ли се е нещо?
— Имате извънредно здрав сън, сър — отбеляза Рурк дори не иронично.
— Но, разбира се — усмихна се сър Гейлърд и щедро си сипа от конфитюра върху препечената филийка. — Част от изтънченото ми възпитание, мога да ви уверя. Чистата съвест е добра възглавница.
Той фиксира Рурк със строг поглед и установи, че робът бе седнал до дъщерята на господаря на острова.
— Страхувам се, че вие отново сте се самозабравили, робе. Без съмнение скромните хора тук са прекалено учтиви, за да ви напомнят къде ви е мястото.
Рурк презрително изсумтя.
— Вие естествено наваксвате.
Шана стисна под масата предупредително ръката на съпруга си. Тя все повече се страхуваше, че благородникът би могъл да обърне вниманието на лорд Хари върху Рурк. Беше по-добре да се мълчи, докато сър Гейлърд си замине. Тогава най-после можеше да се каже цялата истина на Орлан Трейхърн; а тогава сигурно може да се предприемат необходимите стъпки, за да се възстанови доброто име на Рурк. Ръката отвърна с обич и разбиране на предупреждението на тайната съпруга. И задържа ръката й.
Междувременно господарят на дома, Джордж, шумно бе тръснал чашата си. Сега той се обърна с уверен глас към благородника:
— Сър, на моята маса мистър Рурк е добре дошъл!
Гейлърд само сви рамене.
— Както ви се харесва, къщата си е ваша.
Когато вдигнаха масата, сър Гейлърд се обърна към домакина си:
— Кажете ми, добри ми човече, имате ли някой слуга, който би могъл да ми извади от конюшнята някое послушно конче? Ще ми се малко да поогледам околността, която толкова много възхвалявате, а и ще се постарая да открия нещо похвално в нея.
Рурк го погледна и се осведоми не без известна ирония: