Питни изтича напред, за да отвори вратата и да смъкне стъпалата на каретата. Слугите вече стояха на капрата, свити под плющящия дъжд. Питни махна на младата двойка, но когато Рурк и Шана излязоха на открито, силен порив на вятъра плисна студен дъжд в лицата им. Тя се вкопчи, затаила дъх, в Рурк, а той се опита да я предпази с наметката си. После я взе в силните си ръце и затича колкото сили имаше към каретата. Питни ловко хлопна вратата зад тях и се настани на седалката срещу им.
— В селото има кръчма — изпухтя той. — Там бихме могли да вечеряме.
— Да вечеряме? — попита Рурк.
— Естествено — кимна Питни. — Освен ако не искате да се върнете на празен стомах в затвора си.
Погледът на Рурк се отправи към Шана, която седеше съвсем мъничка и тиха в своя ъгъл. Каретата подскачаше по размитите следи на селския път. Светкавици проблясваха и гърмът отекваше от хълмовете при всеки грохот на мълниите. Шана ужасено придърпваше широките гънки на палтото си. Само Питни осъзнаваше притеснението й.
— Още тази нощ ли ще се върнете в Лондон? — Рурк се обърна с въпроса си към Питни.
В отговор получи изръмжаването му:
— Разбира се.
Рурк известно време претегляше отговора, а после попита:
— Защо не останете през нощта в тази кръчма? До Лондон има повече от три часа.
— Достатъчно за тази нощ — отвърна Шана остро.
— Както изглежда, откакто пастор Джейкъбс не бди над вас, сте си възвърнали доста от смелостта.
И действително Шана сега се отдаде на дълго потискания гняв:
— Дръжте си езика зад зъбите, надут пуяк такъв, защото иначе ще насъскам Питни срещу вас.
Питни обаче си нахлупи още по-ниско триъгълната шапка и се облегна назад, сякаш да подремне. Очевидно господарката му отново бе в състояние да вземе нещата в свои ръце.
Рурк хвърли бърз поглед към своя тромав спътник, после плъзна ръка към Шана. Тя се стъписа и се възпротиви, когато той се опита да хване ръцете й, лежащи в скута. Усмихвайки се, той издърпа насила едната й ръка на половината път до устните си.
— Вие сте красиво цвете, мадам, но този ви бодил хей там — той посочи с поглед към Питни — много ме притеснява. Да, мадам, вие действително сте нежна шипка, която ме примамва и чака да я откъсна, но ръката, която си позволява твърде безгрижно да посегне към вас, среща само множество остри бодли. — Той леко се засмя, това само увеличи антипатията у Шана, а после притисна устни към едно местенце, малко по-горе от тясната й момчешка талия. — Но всеки, който знае как да се грижи за градината, не бива да се страхува от убождане. Ръката му внимателно посяга към цвета и нежно пречупва стеблото, което го носи, и цветето завинаги е негово.
Шана отдръпна рязко ръката си. Без да разбира какво е намислил пак, тя отново отправи яда си към широката иронична усмивка, която той непрекъснато излагаше на показ, сякаш непрекъснато й се подиграва. Този човек не знаеше ли що е гняв? Да бе вдигнал поне веднъж ръка да я удари — тогава Питни най-сетне щеше да може да я освободи от този убиец, тогава щеше да му се наложи да прекара остатъка от пътя окован на капрата…
Рурк се бе навел над нея, за да наблюдава нагло лицето й. Изведнъж каретата подскочи и Рурк почти падна върху нея. Шана изпищя страхливо и повдигна ръка, за да отбие неговото нападение. Но Рурк се опря с едната си ръка на нейното бедро и дългите му пръсти я погалиха, дали нарочно или случайно, през копринената рокля на едно място, което досега нито един мъж не бе посмял да докосне.
— Махнете си ръцете! — изкрещя Шана, треперейки от възмущение, и с всички сили го блъсна в раменете. — Опипвайте си вашите курви в затвора, ако искате.
Питни бе втренчил поглед в нея, докато тя си оправяше отново полите.
— Къде е тая кръчма най-сетне? — попита тя злобно. — Ще стигна ли до нея, преди да ме измъчат тук до смърт?
— Успокойте се, момичето ми — изкикоти се Питни. — Ще стигнем там навреме.
Пътуването до кръчмата продължи само няколко минути, но на Шана й се стори цяла вечност. Дори под бдителния, макар и не толкова строг, поглед на Питни, близостта — да, вече дори самото присъствие — на нейния съпруг й се струваше задушаващо. Наистина тя осъзна доста уплашено колко опасна бе измамната игра, която играеше.
Най-сетне каретата спря пред кръчмата. Времето се беше влошило. Табелата на кръчмата диво се люлееше от вятъра, дърветата се огъваха. Слугите, напълно изложени на дъжда на капрата, бързо се скриха в кръчмата и оставиха Питни да се погрижи за техния затворник.