Питни не можа да се въздържи да не се изсмее, когато Рурк пристъпи към Орлан Трейхърн, застана мирно, поклони се и каза:
— Рурк Бошан на вашите услуги, сър!
— Рурк Бошан! — изрева Орлан.
Но робът не се бави повече, за да дава обяснения, а забърза след Шана. Трейхърн скочи и поиска да го последва, но болезнено си припомни, че засега имаше на разположение само един крак. Той си взе бастуна, заподскача на един крак по стълбата и изрева:
— Но как, по дяволите, тя е вдовица, щом вие сте Рурк Бошан?
Рурк му извика през рамо:
— Никога не е била вдовица! Аз ви измамих!
— По дяволите? Вие сега женени ли сте или не?
— Женени сме! — Рурк бе вече на половината на стълбите.
Орлан зарева още по-силно:
— Сигурен ли сте?
— Да, сър! — Рурк изчезна в дългия коридор, а Трейхърн, куцукайки, се върна в салона, бърчейки страшно чело. Той погледа обвинително Питни, който само сви рамене и си запали лулата. Орлан огледа всички, загледа втренчено в поразените лица на Бошанови, а най-поразено бе лицето на Гарланд. Тя имаше вид на момиченце, което не е съвсем сигурно дали току-що е направило нещо много глупаво или най-подходящото. После коремът на Трейхърн се разтресе, започна да се кикоти, после се разсмя с пълно гърло. Лека-полека по лицата на семейство Бошан се появи първата, колеблива усмивка. Орлан закуцука към Джордж и му подаде широката си ръка.
— Какво и да се случи още, сър, сигурно няма да скучаем!
Рурк завъртя дръжката, но вратата бе заключена.
— Шана — изкрещя той. — Ще ви обясня всичко!
— Изчезвайте! — скара му се тя презрително. — Направихте ме на глупачка пред всички!
— Шана! Отворете! — заблъска той по вратата.
— Изчезвайте!
— Шана? — Сега вече Рурк се ядоса и удари едно рамо на вратата, но тя бе така стабилна, както си я спомняше.
— Оставете ме на мира, лицемерна маймуно! — извика тя. — Намерете си някоя друга глупачка за шегичките.
— По дяволите, Шана! Мога да ви обясня всичко! Отворете най-сетне!
— Няма!
Рурк се засили и блъсна вратата с пълна сила.
Вратата наистина бе от як дъб, но ключалката не бе достатъчно стабилна за такъв удар. Вратата изпука и се разтвори широко с трясък, от стените се посипаха гипс и дървени трески. Долу в салона мисис Амелия угрижено положи ръка върху ръката на съпруга си, но той я потупа успокоително.
Рурк влезе през разбитата врата, хвърли един озадачен кос поглед на разрушението, което причини, но там където очакваше да види Шана, срещу му се изправи разгневената Хергъс.
— Мистър Рурк — изфуча тя. — Веднага напуснете тази стая! Няма да търпя в къщата на тези фини хора, при които сме на гости, да вършите безобразията си!
— Жено, не заставай между мен и жена ми! — той крещеше вече почти като Орлан Трейхърн и запристъпва заплашително към нея — Марш!
Хергъс го гледаше, без да отмества поглед, с широко отворена уста, после смутена отстъпи встрани и напусна стаята, клатейки глава и бърборейки си под носа.
— Шана! — извика Рурк, все още ядосан. Но тогава бързо осъзна колко обидена се чувстваше тя. — Шана? — каза той по-мило. И накрая съвсем нежно: — Шана, та аз ви обичам.
— Бошан! Бошан! — Тя тупкаше с крак. — Трябваше да се сетя!
— Вчера вечерта се опитах да ви кажа, но вие не искахте да ме слушате.
Тя стоеше пред него със сълзи на очи.
— Значи сега съм мадам Бошан, Бошан от Вирджиния. Не съм вдовица и не съм била никога. Ще бъда майката на един Бошан — и баща ми ще получи всичко, което винаги е искал.
— Да ги вземе дяволът желанията на баща ви! — каза Рурк и я прегърна. — Вие ще имате всичко, което сте си пожелали.
— Още от самото начало сте ме водили за носа — обвини го тя и се възпротиви на прегръдката му. — Ако ми бяхте казали в началото, много неща щяха да са ми спестени.
— Спомняте ли си още, сърце мое, как ми казахте на острова на пиратите, че бихте могли да ме признаете за свой съпруг, ако бях богат и произхождах от семейство с добро име? — попита той. — Но аз исках да ме обичате независимо дали като роб или като Бошан. Ако ви бях казал още тогава, никога нямаше да съм сигурен, че вие обичате просто мъжа, който съм.
— И всичко тук ви принадлежи, нали? Тази стая, цялата долина? Дървената къща и леглото, върху което се любихме? Конете? Дори и Джезабел бе подарък от вас, нали?
— Всичко, което имам, ви дарявам с радост — промълви той.
Шана сбърчи чело, все нови и нови въпроси я връхлитаха.
— А мелниците? — каза тя. — Откъде разбирате толкова от мелници?
Ръката му се прокрадна нагоре по гърба й, той поиска да я притегли към себе си, но тя още се противеше.
— Вече си построих три мелници на Джеймс Ривър, а и една много голяма при Уелс лендин, над Ричмънд.