— А корабът? — недоверчиво търсеше очите му. — Още на шхуната ми се стори странно, че умеете така ловко да боравите с нея…
— Семейството ми притежава шест кораба. — Очите му нежна галеха лицето й. — Самият аз имам два. С шхуната вече стават три.
Шана простена отчаяно.
— Но тогава вие сте богат колкото баща ми!
Той се засмя.
— Съмнявам се. Но мога да ви купя почти всяка рокля, която си пожелаеше.
Шана пламна. Сега прекалено добре си спомни как веднъж му бе натякнала, че той като роб не може да купи дори и една от роклите й.
— И през цялото време тайно сте ми се надсмивали — простена тя. — Но колко ли сте страдали, че не можете да използвате богатството си, за да се откупите и да напуснете Лос Камелос.
— Никога не съм се притеснявал за пари и винаги съм ви го казвал. — Той отиде до часовника и за най-голямо учудване на Шана отвори един тайник отстрани, който заемаше цялата му долна част. Оттам Рурк извади няколко пакетчета и две кожени кесии. Чу се солидно дрънчене, когато претегли кесиите в ръце. — Притежавам парите от деня, в който Натаниел стъпи на Лос Камелос. После помолих да ми изпрати часовника, за да имам по-добро скривалище, за да се откупя и да си платя пътя до Вирджиния. По всяко време. Ако не исках да съм с вас, бих могъл да напусна Лос Камелос когато пожелая.
Той се обърна отново към красивата си, непокорна, жена, а ръцете му погалиха златната й коса, преди да се спрат на прелестното й лице.
— Обичам ви, Шана. Искам да споделите с мен живота ми и всичко, което притежавам. Искам да ви построя къща, както някога баща ви е построил за майка ви, както моите родители са построили. И искам да имам деца от вас, деца с тъмна и с руса коса, и заедно с вас искам да ги гледам как растат, огрявани от нашата любов. Имам имение на Джеймс Ривър. Земята е хубава и ще изхранва децата ни. Всичко само чака да ми кажете къде точно искате да построя къщата ни.
Шана изхлипа.
— А аз вече съвсем свикнах с мисълта, че ще живея с вас в дървена къща. — Рурк я притискаше все по-силно към себе си, а тя мърмореше на гърдите му. — Би трябвало да ви скалпирам.
— Не бихте ли искали да се задоволите с дете от мен, мадам? — попита той нежно.
— Капитан — пират — Джон Рурк — Деверъл — Бошан. Как бихте желали да ви наричам? — Шана си избърса сълзите.
— Любими! Годенико, съпруже, мъжо! Баща на вашите деца. Любов на вашия живот? Както и да ме наричате, вие знаете, че това съм аз.
— Татко Бошан? — Шана поклати глава. — Съпруже Бошан? — Тя набърчи нос — Рурк? Любими? — Ръцете й обвиха врата му, устните й се повдигнаха, търсейки неговите.
Едно учтиво покашляне откъм вратата отново ги смъкна на земята от небето на тяхната любов. Този път, за пръв път, те се обърнаха, без да ги е страх, че са ги пипнали Натаниел стоеше на вратата и се усмихваше.
— Май все преча — засмя се той.
Шана се засмя и се притисна още по-плътно към Рурк.
— Вече не ви моля да сте дискретен, сър. Можете да го съобщите на когото си пожелаете.
Рурк направи знак на брат си да влезе.
— Какво има?
Натаниел си почеса замислено брадата, а кафявите му очи просветнаха весело.
— Страхувам се, че Шана сега ме смята за лъжец, защото премълчах, че имам брат на име Рурк. И тъй като тайната вече не е тайна, бих искал да изясня някои неща.
Шана целуна Натаниел по бузата.
— Простено ви е. Сигурно Рурк ви е заклел да мълчите.
— Така беше — засмя се Натаниел. — Когато пуснахме котва на Лос Камелос, Рурк ме намери. Аз му дадох пари, за да може да се откупи, но той не искаше да напусне острова. Сметнах го за луд или за омагьосан от някоя вещица. После ви срещнах вас и тогава вече отчасти можах да го разбера. И с ваше разрешение, мадам, когато разговарях с вас, аз ви изброих съвсем точно братята и сестрите си. Никога не съм ви лъгал.
— Но как стана така, че се озовахте на Лос Камелос? Това сигурно не е било случайност.
— В Лондон разпитах къде е Рурк. Разбрах, че е бил осъден и обесен за убийство. А в затворническата книга в Нюгейт разбрах, че трупът му е бил предаден на слуга на някоя мадам Бошан. После научих в пристанището, че една мадам Бошан със свита е отплавала за остров на име Лос Камелос. Трябва да ви разкажа и още нещо друго, от което сигурно ще ви олекне на душата. В Лондон натоварих адвокати да проучат най-внимателно обстоятелствата около смъртта на момичето, в чието убийство бе обвинен брат ми. Но във всеки случай още няма отговор.
— Сигурно няма да се забави дълго — каза Шана. — Трябва да се изясни всичко. Рурк никога не е убивал момичето. А и ние не искаме цял живот да се крием. Ще имаме много деца, а те имат нужда от име и дом.