Рурк застана зад жена си и нежно я прегърна.
— Разбира се, че ще имаме много деца! — потвърди той. — И всички трябва да знаят, че те са Бошан.
— Казахте ли вече на баща си за детето? — попита Натаниел Шана.
Шана погали слабите кафяви ръце, които я бяха прегърнали.
— Да, вчера вечерта.
Натаниел кимна доволно.
— Значи и това вече не е тайна.
— Прости ми, сърце мое — каза Рурк. — Аз вече бях съобщил на семейството си радостната вест, преди да дойдете вкъщи. Докато още пътувахте с каретата, аз избързах с коня напред.
— А аз пък си мислех, че Гейбриъл не ви харесва, защото се отнасяше така ужасно с вас — засмя се Шана.
— В началото на всички им беше много трудно да играят такава игра, но присъствието на сър Гейлърд убеди всички, че няма друг изход. Ако го нямаше сър Гейлърд, мама веднага щеше да изплюе камъчето — обясни Рурк. — Тя просто не може да понася лъжи.
— Не беше честно от ваша страна — нацупи се Шана. — Знаете ли, че за малко не ви оставих? Така ядосана бях.
— Щях да ви преследвам — увери я Рурк и зъбите му блеснаха. — Вие носите детето ми, вие откраднахте сърцето ми — никога нямаше да ви оставя да избягате.
— Можете да му вярвате — засмя се Натаниел. — Беше си наумил да извоюва любовта ви — и мисля, че успя.
— Да, успя — сияеше Шана.
— Е, тогава ще е най-добре да ви оставя сами. — На прага Натаниел се обърна още веднъж и с иронична усмивка посочи разбитата врата — Но не е сигурно дали няма да ви безпокоят.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Радост и веселие царяха в големия салон на господарския дом на Бошан. Две влиятелни, богати и предприемчиви семейства от Новия и Стария свят току-що се бяха слели в едно. Сватосването още далеч не бе достигнало връхната си точка, когато към роднините се присъединиха отново двете главни действащи лица. Както Натаниел с тънка усмивка бе намекнал, дори и най-влюбената двойка не намира истинско удоволствие в усамотението, когато спалнята не може да се заключи.
Рурк се насочи направо към Трейхърн, взе ръката на господаря на острова и сложи в нея една продълговата кесия.
— В тази кесия — поясни Рурк — има златни монети, всяка на стойност 50 фунта, тридесет на брой. Цената на моето робство. Хиляда и петстотин фунта.
Преди да продължи, Рурк остави за миг стареца да премери с опитната си ръка на търговец тежестта на кесията.
— А сега ще съм ви много задължен, ако ми върнете обратно документите, не без потвърждаващия подпис, че дългът е изплатен и откупен.
Трейхърн бръкна във вътрешния джоб на кадифения си жакет и извади един пакет, който подаде неотворен на Рурк.
— Подписът вече е положен, откакто ми върнахте дъщерята у дома.
— Избързали сте, сър — усмихна се Рурк, — защото аз пак ви я взимам.
— По дяволите! — възмути се шеговито Трейхърн. — Това е тежка съдба, да загубя наведнъж единствената си дъщеря и най-ценния си роб.
— Нищо не губите, сър — успокои го Рурк, — никога няма да се отървете от нас. — Той нежно притегли Шана към себе си и я погледна с много обич в очите. — И ако е рекъл господ, ще ви напълним къщата с малки дяволчета.
Старият Джордж Бошан въздъхна облекчено и си свали счупените очила.
— Най-сетне мога да махна това проклето чудо от носа си. Бяха ми забранили под страх от наказание да се показвам без очила, за да не откриете колко много си приличаме с Рурк. Толкова съм щастлив, че истината вече излезе наяве. Сега най-сетне виждам отново ясно света. — Златистите му очи примигнаха, когато взе ръката на Шана в своята. — Синът ми е направил добър избор. Вие сте чест за нашето семейство, Шана.
Гарланд пристъпи малко притеснено, държеше на ръце спящата си дъщеричка.
— Съжалявам, че причиних толкова много безпокойство. Смея да се надявам, че ще ми простите, че се изтърсих ей така.
— Изкушавах се да те натупам — ухили се Рурк кисело. — Но сега от плещите ни падна голяма тежест и следователно би трябвало всъщност да ти благодарим.
— Вие наистина ли сте близначката на Гейбриъл? — попита Шана.
Гарланд се усмихна развеселено.
— Да, но Рурк и аз си приличаме много. Това учудваше много хора. Ние двамата приличаме повече на баща си, докато другите приличат на мама.
Бебето се размърда в ръката на Гарланд и Шана загледа въодушевено как то се прозя и изпъна нежните си крачка.
— Ще ми разрешите ли да го подържа? — попита Шана плахо.
— Но разбира се — сияеше Гарланд от гордост и подаде детето в ръцете на снаха си. Шана го пое почти със страх, то бе леко като перце и меко като масло. На малкото ангелско личице се появи учудване, тъй като една непозната жена се навеждаше над него. Шана, която досега не бе виждала отблизо толкова малко дете, бе не по-малко учудена. Рурк очарован загледа племенницата си и прегърна Шана.