Старият Бошан се усмихна тъжно.
— За съжаление тази нощ напълно изгоря конюшнята ни, г-н майор. Но пък имаме на разположение няколко плевни, а и за момчетата ви ще се погрижим.
— Както ви е удобно, сър — майорът, изглежда, се поотпусна. — Естествено не искаме да ви създаваме неудобство. — Той се покашля. — А сега трябва да ви говоря за задачата си. Получихме известие, според което във вашето владение трябва да се намира избягал убиец. Според едно анонимно писмо, пуснато в Ричмънд, убиецът се казвал Джон Рурк.
Като покров мълчанието се разпростря над стаята. Само Ралстон не изглеждаше изненадан. Шана не смееше да се помръдне, но погледът й се прокрадна към Рурк. С въздишка на примирение Рурк се обърна, погледна смело майора, лаконична усмивка проигра по устните му.
— На ваше разположение съм, майор Картър. Няма да се опитвам да избягам. — Той кимна към двамата войника на вратата — Няма да се наложи да използвате сила.
Погледите на майора обходиха салона, спряха се на напрегнатите лица на присъстващите.
— Добре. Приемам вашата декларация. Вие сте наясно, че сте под арест, нали?
Рурк кимна а майорът заповяда на войниците да напуснат салона. Картър закова поглед в Рурк и горчива усмивка се плъзна по устните му.
— Бошан! Трябваше да се сетя! — Несъзнателно майорът повтори думите, които Шана бе изрекла само няколко часа по-рано. И потънал в един очевидно болезнен спомен, той си потърка брадичката — Рурк Деверъл Бошан, ако не се лъжа.
Сега най-сетне Ралстон даде израз на почудата, която преди му липсваше. Той разтвори широко уста и направи несигурна крачка към майора.
— Ка…. — Но езикът му бе скован като краката. — Тоя? Бошан? — Той отново посочи с показалец към Рурк. — Той? Но…
Мрачните му очи подскачаха от Джордж на Амелия, от Гейбриъл на Шана, оттам към Джеремая и Натаниел. Най-много се задържаха на Гарланд, която сладко му се усмихваше насреща.
— Ах — преглътна Ралстон. Той подръпваше ръкавицата на лявата си ръка и накрая съвсем я свали, докато се отдръпна към камината и на свой ред се вторачи в жарта.
— Последния път, когато се срещнахме, бяхте още капитан — каза Рурк и посочи към пагоните на Картър.
— Наистина — майорът отново се потърка брадичката, — спомням си много добре, мистър Бошан, и съм много радостен, че този път имам повечко войници с мен.
— Действително съжалявам, майоре — отвърна Рурк и извинението му звучеше искрено. — Мога да извиня поведението си само с това, че бях събуден доста грубо, без никакво обяснение. И това малко ме ядоса.
Майор Картър се засмя тъжно.
— Искрено желая да не ми се налага да съм наблизо, когато напълно ви събудят. Но не се притеснявайте прекалено много за счупената ми челюст. В мирни времена повишенията в чин са рядкост, а пък аз дължа на това нараняване — първо, че не ме уволниха, второ, че ме повишиха в чин майор. Е, да — той огледа всички, — вие очевидно сте член на семейството.
— Това е синът ми! — гласът на мисис Амелия звучеше остро. — Всичко това трябва да е някаква ужасна грешка. Сигурна съм, че Рурк е напълно невинен. И ние сме решени да използваме всички средства, за да го докажем.
— Естествено, мадам — отвърна майорът учтиво. — Трябва да ви уверя, че случаят се проучва най-внимателно. Има доста неща да проверяване. — Той се обърна към господаря на дома. — Сър, дълго яздихме от Уилямбърг дотук. Предполагам, че е горе-долу време за чай, а и виждам, че имате. Мога ли да си позволя да ви помоля за една чаша?
— Виждам, че не се представям достатъчно добре като домакин — отвърна Джордж любезно. — Може би ще предпочетете нещо по-силно? Бих могъл да ви предложа превъзходно бренди.
— Сър, извънредно сте любезен към един служител на короната — майорът леко се усмихна, когато му подадоха една чаша, той отпи първо малка глътка и затвори блажено очи. — Благодат за един уморен боец — въздъхна той. Втората глътка му се услади не по-малко.
— За бога! — възкликна изведнъж майорът. — Ако продължава така, скоро ще си забравя и името. — Той затърси във вътрешния джоб на униформата си и най-накрая извади връзка пликове. — Има ли сред присъстващите капитан Бошан?
Натаниел пристъпи напред и каза, че това е той.
— В днешно време — каза майорът меланхолично — ние, офицерите трябва да вършим всичко. Това са писма от Лондон за вас. Поне едно от тези писма носи кралския печат.
Натаниел взе писмата и се оттегли с тях до прозореца, където бе по-светло.
Шана застана до Рурк и го хвана под ръка, което предизвика у майора недоумение. Красавицата му бе направила впечатление още при влизането, а сега, когато Рурк му я представи, той въздъхна малко разочарован.