— Кръв — изръмжа Питни. — И косми. Все от Атила. С този камшик е бит Атила, докато е започнал да цвили от болка, и с това е привлякъл Рурк в конюшнята. Но вие естествено не можете да знаете всичко това, защото цялата нощ сте били на път. Как се казваше вашият приятел?
— Блеки. Джул Блеки — отвърна разсеяно Ралстон.
— Блеки — намеси се от другата страна на стаята Джордж. — Познавам го. Живее в една дървена къща малко извън Милс плейс. Той беше споменавал за някакъв роднина в Англия, но това беше, нека да помисля — той заразглежда Ралстон, — неговият шурей, братът на жена му.
Ралстон бе вперил поглед в земята. Гласът му шепнеше, когато той най-сетне проговори.
— Сестра ми тогава бях малко момче — бе несправедливо обвинена в кражба и продадена като робиня. Тя се омъжи за този мъж — мъж от колониите. — Позорът, който той изпитваше от това признание, очевидно надхвърляше силите му.
Майор Картър, който стоеше до Трейхърн, изслуша това с голям интерес. Сега той изпъна напред устни и извади от големия си джоб една дебела книга с разпоредби. Той вече я прелистваше, докато намери страницата, която трябваше да му помогне, после започна — потънал в дълбок размисъл — да обикаля в кръг. След като няколко пъти бе обиколил креслото на Трейхърн, той прекъсна разходката си и заговори:
— По-голямата част от службата си, уважаеми дами и господа, съм отслужил като офицер на фронта, като не вземаме предвид назначението в Лондон. — При това той кимна на Рурк. — Затова познавам военното изкуство. Но съвсем друга работа е да си офицер на короната в мирно време. Имайки предвид това, най-мъдрите глави в министерството издадоха една книга, един наръчник, която да помага на офицера, когато опитът му не е достатъчен. Но с тази книга е доста сложно. — Той я вдигна високо, за да могат да я видят всички. — От една страна, тя съдържа по-скоро препоръки, отколкото заповеди. От друга страна, тя дава на офицера две възможности — човек може да се придържа буквално към нея, но може и да не й обръща внимание, и така рискува военен съд. Аз предпочитам да се придържам към буквите на закона. А те казват: Ако офицерът попадне в цивилния свят на случай, който му се струва невероятно объркан или/и подозрителен, то той трябва лично да поеме отговорността, за да изясни фактите. — Той посочи с пръст страницата. — Колкото и надуто да ви звучи — едва ли бих намерил по-подходящи думи, за да опиша ситуацията, в която се намирам в момента.
Картър безстрашно посрещна всички погледи, насочени към него, а после се обърна към Питни.
— Историята с конюшнята, смятате, че е подпалена умишлено?
— Няма никакво съмнение — натъртено се намеси Натаниел. — Вратата на конюшнята бе затворена отвън, а брат ми лежеше вътре, ударен по главата.
По настояване на майора цялата история бе разказана.
— Джентълмени, трябва да ви помоля да проявите снизхождение. Опитвам се според силите си да се ориентирам, но нещата все повече се объркват за мен. Може би, би трябвало да започнем отначало. — Майор Картър се огледа и очите му се спряха на Рурк. — Мистър Бошан Рурк, бях във висша степен озадачен, когато видях името ви на заповедта за обесване. Но въпреки това ви виждам да стоите тук, пред мен, без да е паднал и косъм от главата ви. Как стана така?
Рурк разпери ръце.
— Знам само, че бях изваден от килията си и вкаран в една друга, където вече имаше двама мъже. После ме завлякоха на един кораб, който отплава за Лос Камелос. Но може би мистър Ралстон би могъл да ви обясни. Защото всъщност той бе подготвил всичко.
— Какво? — Трейхърн се изправи в креслото си и изви врат към Ралстон. — Купили сте го от Нюгейт?
— Купил вероятно не е точната дума за това, татко — отне Шана възможността на Ралстон да отговори. — Надзирателят мистър Хикс има добър слух за дрънкащи монети, както мога да потвърдя от собствен опит.
Тя погледна изпитателно Ралстон.
— Колко ви взе мистър Хикс за положените усилия? Сто фунта или двеста?
Ралстон устоя на погледа на Шана — стори му се, че му е хрумнала спасителна мисъл.
— Достатъчно често сте ме обвинявали и заплашвали, мадам. Но защо не обясните вие сега, мадам, как стана така, че се омъжихте за въпросния Рурк Бошан, докато той се намираше в Нюгейт?
Трейхърн се извърна в креслото си на другата страна.
— Хм — изсумтя той, — Шана, детето ми, това наистина би било във висша степен интересно.
Шана обстойно разглеждаше брошката си, постърга малко с хубавата си пантофка по килима, усмихна се меланхолично към Рурк, но после пое дълбоко дъх и погледна баща си право в очите.