При слизането Рурк добре си загърна врата с наметката, нахлупи ниско шапката си. Когато Шана се появи на вратата, той я вдигна на ръце и я понесе сигурно — макар тя възмутено да протестираше срещу това нахалство — между локвите към къщата.
— Много си позволявате, сър — сряза го тя и същевременно здраво стисна ръце около врата му, когато той се престори, че ще я изпусне. Питни, както винаги, бе плътно зад тях и спираше с великанското си тяло силния вятър, докато накрая достигнаха до входа. Неясната светлина на един фенер, който висеше пред портата, освети дивата погнуса по лицето на Шана.
— Никога в живота си не съм била така изтезавана — беснееше тя. — Пуснете ме най-после!
Рурк послушно издърпа едната си ръка изпод коленете й, така че тя успя да стъпи на крака, но с другата продължаваше да я притиска към гърдите си. Тя ядно се отдръпна от него и видя с ужас, че част от корсажа й се е закачила в неговото копче.
— Вижте какво направихте! — проплака тя.
Не бе възможно да направи нито крачка назад! Той стоеше пред нея с разтворени крака, тя бе завързана за него — и трябваше да стои между краката му или роклята й щеше да се разкъса. Усещаше яките му бедра плътно до своите, чувстваше се унизена и компрометирана. А това, че той продължаваше да я прегръща с едната си ръка, че лицето му се навеждаше надолу към нейното, че топлият му дъх я галеше по бузата — всичко това не й помагаше да се овладее. Трескаво се опитваше да освободи роклята си от проклетото му копче, но треперещите й ръце само още повече объркваха нещата. Тя отчаяно въздъхна. Рурк отстрани пръстите й.
— Оставете ме аз да свърша това — засмя се той.
Като че нещо задуши гърлото й, а бузите й пламнаха, когато пръстите му се докоснаха до нейните гърди и уж невинно се отъркваха в зърната им, все използвайки претекста, че освобождава копчето от неговите окови. Това не можеше да се изтърпи ни секунда повече.
— Дръвник такъв загубен, престанете! — разкрещя се тя и движена от ядно нетърпение, грубо го отблъсна.
Рурк се олюля назад, роклята й се скъса и Шана извика ужасено. Дантелата и част от копринената подплата беше поддала, парченце дантела все още висеше по копчето на Рурк. Шана вбесено бе втренчила поглед към гърдите си, сега само тънката батиста на ризата прикриваше незадоволително гръдта й. Кръглите й гърди дръзко напираха през фината, прозрачна тъкан, а меките кръгли зърна сякаш жадуваха да излязат навън. На светлината от фенера, която проблясваше златиста по сатенената кожа, това за Рурк бе изключително възбуждаща гледка, тъй като неговият строг живот в килията не му предлагаше много по-развлекателни неща от неговите фантазии. Устата му изведнъж пресъхна, дъхът му спря в гърлото, той се бе вторачил жадно в сочните зрели гърди пред себе си и бе необходимо огромно усилие на волята, за да забрани на ръцете си да ги докоснат.
— Изкуфял глупак! — беснееше Шана.
Викът й привлече Питни, който още не разбираше какво става.
— Не! — задъхваше се Шана и се обърна с гръб към него, придържайки разкъсания корсаж.
Питни се отдръпна няколко крачки назад, за да спести на господарката си неприятното чувство. Шана пъхна разкъсаното парче в ризата, което естествено я придърпа надолу и сега гърдите й бяха още повече изложени на показ, отколкото при първото разкъсване. Но това за Рурк бе ново мъчение и той почти се задушаваше от тази гледка. Неговите погледи я пърлеха по голата кожа, той жадно всмукваше вида на нейните бухнали заоблености, сякаш се страхуваше, че може всеки миг да ги изгуби от поглед. Зяпали я бяха вече много мъже, но Шана досега никога не бе имала чувството, че буквално я поглъщат с поглед. Страстно желание гореше в златните очи на Рурк, секваше й дъхът и тя успя само — но не така злобно — да промърмори:
— Ако имахте поне малко чувство за благоприличие, щяхте да се обърнете!
— Шана, скъпа — произнесе той със строг тон, — няма да живея още дълго. Сериозно ли искате да ми забраните да погледам тази красота?
Странно, лошото й настроение изведнъж изчезна. Тя тайно го погледна отстрани. Неговият дързък поглед разбуждаше дълбоко в нея чувства, които тя в никакъв случай не смяташе за неприятни. Въпреки това тя сега се скри плътно зад палтото си.
Настъпи миг мълчание. Рурк се бореше с чувствата си, а накрая попита:
— Може би бихте предпочели да се върнете обратно в каретата?
— Този ден не ми донесе много утешителни неща, телесно или духовно, а позорът ограбва и последните ми вътрешни резерви — отвърна Шана с внезапен порив на откровение. — Защо тогава да не се насладя на последната частица гордост, която още ми е останала?